И в следващия миг изчезна, а гласът ѝ се дочу долу — поздравяваше господаря с цял поток от безсмислен брътвеж.
Рамита избра едно от саритата си — жълто-оранжево на цвят, и остави спокойствието от нахлузването му да се разлее по тялото ѝ, да я помири. Захвана косите си с фиба и тъкмо се отправи към вратата, когато Мийрос се вмъкна куцукайки при нея. Спря се на входа, а лицето му се разтегли в усмивка.
— Съпруго, изглеждаш чудесно.
Тя се поклони в опит да изглежда радостна.
— Здравейте, господарю.
— Тръгнаха ли си онези свещеници? Слава богу, писна ми вече да се мотаят наоколо — той се приближи накуцвайки и хвана главата ѝ в ръце.
— Искаш ли да ми покажеш какво толкова направиха?
Рамита се усмихна неуверено, пое си дъх и положи усилия да се въплъти в кожата на Хурия Сладкодумната. Поведе го към вътрешния им двор и му показа храма. Сладко ухание на плумерии и на рози от ароматните пръчици изпълваше въздуха — Хурия и Джай се бяха погрижили да го довършат, докато с Казим бяха под завивките. Рамита обясни на Мийрос какво олицетворява тройният идол: Смъртта и Прераждането на Сивраман, вярната му съпруга Парваси и късмета на Слона Ган. Да влезе в ролята на учител на свой ред, а не само винаги да е ученик, сякаш ѝ допадаше, а и Мийрос слушаше и попиваше с интерес разказа ѝ.
— А какво, казваше, е това? — попита той и посочи към символа сив-лингам.
Тя се изчерви.
— Фалосът символизира… така да се каже… мъжеството на Сив. А това около него са йони устните на Парваси. Носи добра поличба за, ами, за плодовитост.
Той се подсмихна сдържано.
— И какви дарове се поднасят?
— Смес от яйце, кардамон и прах от цинобър — мъжът го изсипва върху фалоса, а след това съпругата му, коленичила там го изпива, докато се излива по улейчето.
Той повдигна смаяно вежда, но повика Олаф и му нареди:
— Донеси едно яйце, моля те, а също и кардамон и прах от цинобър. И побързай — тъкмо този час може би вещае добра поличба.
Рамита изрече засрамено пуджа словата пред очевидно развеселения и обикновено мнително настроения си съпруг, но той не ѝ се присмя, а дори разбърка сместа сам и я изля върху фалоса.
Рамита коленичи и докато отпиваше от течността се молеше горещо да съумее да прикрие страха си от това да я разкрие за стореното тази сутрин. Но той единствено я издърпа на крака, размаза от течността по ръцете ѝ и я целуна по челото.
— Предполагам омалистите не смятат за добра поличба да се съвкупяват в храмовете си, както са вярвали ранните соланисти?
Тя го погледна изумено:
— Не!
— Добре, защото старите ми кости няма да издържат върху този твърд мрамор.
Заведе я в стаята си, а през целия път Рамита беше ужасена, че той някак ще узнае, но вместо това просто седна на ръба на леглото и я загледа докато се съблича, както обичаше да прави, преди да я придърпа към себе си. Рамита усети как отвръща все по-гладко на проникването му, сякаш Казим бе отключил нещо в нея. Почувства се като предателка: да достигне до край с Мийрос след красотата на това, което споделиха с Казим, и все пак — когато моментът настъпи, тя не можа да се спре и той я положи по гръб и я облада докато също не свърши, а след това легнаха един до друг с прилепени едно в друго тела. Той ѝ се усмихна глуповато:
— Смъкваш години от гърба ми, съпруго. Не се бях наслаждавал така на съчетаването от дълго време, така дълго, че не ми се мисли.
А тя се мъчеше единствено да освободи съзнанието си от мисли, да скрие вината и страха си под безпомощното чувство за предателство.
Тренировките на Казим се измениха — започнаха да го обучават и как да обезоръжи или убие някоя нищо неподозираща жертва. Дори не беше и предполагал, че има толкова много начини да победиш врага: пробождане в бъбреците или под лявата мишница; прерязване на гърлото в гръб; прокарване на нож през брадичката право в мозъка; начини да го зашеметиш дори с тъп предмет при удар на правилното място. Показаха му как да хвърля най-разнообразни ками и проверяваха способността му да се придвижва незабележимо.
Дадоха му дори съвети как да се бие с магове, които можеха да се сведат до няколко най-обикновени принципа: убий ги или ги повали още с първия удар, а ако не успееш, продължавай да нанасяш силни удари, така че да не могат да съсредоточат силите си. Никога не посягай два пъти към едно и също място, тъй като естествените им защити ще блокират втория ти удар и така ще те хванат и с теб е свършено. Нападай тихо и в гръб, когато можеш.