Казим стоеше ужасѐн.
— Но баща ми… Той един от вас ли беше? А аз? — попита той с пресипнал глас.
Джамил го погледна в очите:
— Не, Казим, ти не си като нас — отвърна той.
Начинът, по който го изрече, накара Казим да се усъмни за миг, но все пак въздъхна с облекчение. Гносисът беше нещо прекалено чудовищно и той не го разбираше.
Хадишахистът се усмихна неумолимо:
— Само че, това че не притежаваш гносис, не означава, че не ти трябва да се защитаваш от него, Казим. Следващата седмица с Рашид ще започнете и тази част от тренировките.
Рамита коленичеше пред светилището в двора си и едва удържаше желанието да изкрещи. Изпита силна подбуда да вземе нож, да разголи слабините си и да дълбае с него, докато кръвта не потече по мрамора на храма. Този неудържим подтик назряваше с всеки ден, откакто една сутрин се събуди и откри, че завивките ѝ не са изцапани. Винаги беше редовно, винаги навреме, а сега, когато най-малко ѝ се искаше да зачене, закъсняваше.
Трябва да прокървя, повтаряше си наум тя. Трябва…
Искаше да запази тайната, докато реши какво да прави, но беше невъзможно: Мийрос грейна от щастие, когато разбра, че кръвните ѝ кърпи бяха чисти, че сигурно бе заченала. Цялата предишна седмица я бе раздрусвал старателно и то така силно, сякаш молитвите ѝ към Сивраман му бяха възвърнали отдавна загубената младост. Едва успяваше да сдържи вълнението си, а Рамита се опитваше да се престори на също толкова въодушевена, но беше сигурна, че детето е на Казим — той я беше обладал, когато бе най-плодовита, а семето му, младо и силно, не беше на маг. Ако тя наистина бе бременна, детето — или децата — със сигурност бяха негови.
Рамита не спираше да си повтаря, че това не е от значение, че когато Казим я отведе оттук бащата на децата вече няма да е от значение, но някак не можеше да отхвърли страховете си с лека ръка. Съпругът ѝ беше Антонин Мийрос: той беше неуязвим. Каквото и да планираха, опитът да я откраднат нямаше да успее, не и без някакво чудо, а след девет месеца, когато от слабините ѝ се появяха тъмнокожи дечица, немагове, гневът на един многовековен джадугара щеше се стовари с цялата си сила върху нея и върху всички нейни любими хора.
Моля се, Сивраман, моля се, Парваси, моля се, Слон Ган… нека прокървя!
Но тя така и не прокърви до края на седмицата, нито на следващата.
21.
Изчезнал и издирван
Чародейство
Чародейството е силата да се управляват основните природни елементи на този свят и възниква като първичния, най-съществен клон на магията. Изумително, но факт е, че цялата Римонска империя е надвита от по-малко от триста мъже и жени, владеещи единствено чародейство. В днешни дни дори няколко хиляди магове едва успяват да удържат контрола си над империята, въпреки че могат да използват всички шестнайсет учения на Ардо Акциум. Без съмнение военните тактики се развиват значително след времето на Освобождението, но въпреки че все още могат да се нарекат крале на бойното поле, маговете вече не са така неуязвими. Нито пък редиците им са само от Първонаследници.
Ван Мърсър бе успял да отмени решението за конфискуването на имението Анборн, но без редовната парична помощ от Елена те въпреки това трябваше да продадат наследствения дом. Ако не друго, поне щяха да получат печалбата от продажбата. Аларон работеше по имението и по скифа, когато му оставаше време, и откри, че изпитва удоволствие да наблюдава как старият му дом започва да си възвръща част от предишното си великолепие. И все пак му ставаше тъжно при мисълта, че къщата, в която бе израснал, скоро вече нямаше да е семейна собственост.
Дните му сякаш бяха безкрайни. Лесно можеше да си внуши, че на света съществува само това място тук и сега. Пролетта разцъфтяваше бавно и изящно. В дългите треви, някогашни добре поддържани ливади, се прокрадваха цветчета. Вятърът, понякога поривист и студен, понякога лек и игрив, никога не замлъкваше напълно. Снеговете най-сетне се разтопиха и поточетата се препълниха от ледените стичащи се води, ала Алпите останаха побелели. Гретчен лъскаше, готвеше и чистеше, а съпругът ѝ Ферди си правеше само каквото той си знае, което включваше много усърдни планове, но не много свършена работа.