Ким го изгледа така, сякаш току-що бе пръднал.
— Не, в името на Сол и Луна! Ако онези глупаци го издирват, значи е по-добре за него да не попада в ръцете им. А още повече и щом предлагат награда за него, ’щото най-вероятно това означава, че идиотът, който го е изгубил, го чакат големи неприятности. Грижиш се добре за него, нали?
— Разбира се, но…
— Тогава всичко е наред. Остави бедния човечец да се порадва малко на свободата. Сигурно тъкмо е избягал от някоя мизерна тъмница след години тормоз.
Тя махна с ръка пред лицето на стареца, за да привлече вниманието му, след което го поздрави на римонски и на шлесенски, но не измъкна никакъв отговор от него. Когато обаче се върна към кораба и призова силванистичния си гносис, старецът се взря в светлината, струяща от ръцете ѝ.
— Я виж, това му привлече вниманието.
— Удивява се от гносиса — обясни Аларон, тъй като и преди го беше забелязвал. — Стражата спомена ли как се казва изчезналият мъж?
— Не, това е другото странно нещо: не се споменаваха никакви имена — тя погледна Аларон. — Обещай, че ще го скриеш, ако от Стражата дойдат да го търсят?
— Разбира се, но те не биха дошли до тук.
Същата вечер Ким напразно продължи да опитва да изтръгне нещо от устата на стария човек. След неуспеха, те отново се съсредоточиха върху книгата за пилотиране на скифове, след което наредиха няколко стола един до друг и се заливаха от смях, докато симулираха движението на рула и платната в управлението на скифа им. Накрая Ким съобщи, че иска да си ляга и се измъкна бързо, преди Аларон да събере кураж да я целуне за лека нощ.
Едва успя да мигне тази нощ, разтърсван от ясното съзнание, че Ким спи в съседната стая, и сякаш тамън затвори очи, когато откъм вратата се разнесоха силни удари на метални юмруци. Стомахът му се сви от страх и той грабна облегнатия до вратата си меч, преди да се запъти по коридора. Навън слънцето тъкмо изгряваше, а Гретчен стоеше по нощница до вратата на кухнята, кършейки пръсти.
— Кой е? — извика Аларон, като се опита да прозвучи властнически.
— Норостийнската стража. Отваряйте!
Устата му пресъхна и той се зачуди къде ли се бе дянал старецът.
— Почакайте малко! — той се увери, че амулетът му е добре скрит под блузата и отвори вратата с меч в ръка, но не го вдигна към тях.
Сержант с широка челюст сведе очи към острието, а след това ги вдигна към Аларон. До него стояха още трима стражари с отегчени физиономии.
— Да не би да очакваш неприятности, момче? — попита провлечено сержантът.
Аларон се изчерви.
— Далеч сме от града, сър. Всеки може да се престори на стражар.
Мъжът изсумтя.
— Така е. Но ние за беда сме стражари и търсим изчезнал стар човек, който избяга от лудницата. Може да е доста опасен.
Сърцето на Аларон прескочи, но лицето му остана спокойно.
— Сър, не съм го виждал.
— Не съм казвал, че е мъж — отбеляза съмнително сержантът. — Креб, огледай конюшните. Толтиър, а ти — обиколи отзад. Може ли да вляза, младежо?
— А, разбира се — Аларон се отдръпна назад, умът му препускаше.
Старецът обикновено спеше в конюшнята, а и скифът беше там… незаконният скиф. Не му идваше нищо наум за оправдание.
Сержантът пристъпи вътре.
— Можеш да оставиш тоя меч, момче. Не сме някакви разбойници. Добро утро, госпожо — кимна той към Гретчен, която изглеждаше бясна, че в дома ѝ смеят да влизат въоръжени мъже.
След това сержантът се загледа по коридора и се сепна.
— Коя е тази?
Той се загледа встрани от Аларон, където Ким се зададе от стаята си, облечена в някаква рокля на Тесла — сигурно я бе навлякла в бързината. Косата ѝ бе разрошена.
— Стариа ди Биаккио — отвърна тя с равен тон. — Аларон, скъпи, какви са тези мъже?
— Ти да не си синът на Ван? — попита сержантът. — Какво правиш тук, момче? — в този момент погледът му пробягна разбиращо към Ким. — Като се замисля, по-добре не ми казвай. Сега разбирам защо си така изнервен — ако двамата не сте женени, по-добре се моли техните да не разберат — след това се обърна към Ким. — Вашите хора дали са виждали един луд старец да се мотае наоколо, принцесо? Обявена е и награда за него.
Ким поклати леко глава.
— Ще разпитам, ако парите си струват.
— Сержанте — някой се обади откъм конюшнята, — елате да видите нещо.
Аларон изпъшка вътрешно и двамата с Ким последваха сержанта. Спогледаха се тревожно, когато стражарят, който бяха нарекли Креб, бутна вратата към конюшнята. Старецът стоеше точно до преобърнатия скиф.
Сержантът премина точно покрай възрастния мъж, сякаш не го забелязваше, и прокара ръка по корпуса на скифа.
— Я какво имаме тук — въздушен скиф ли? Но аз дочух, че ти… — той замлъкна и погледна Аларон многозначително.