— А това ли! — Ким се приближи с приятна усмивка. — Аларон само изсича дървото. Един приятел в града се занимава с истинската работа, нали разбирате… — тя замахна с ръка, сякаш прави магия.
Сержантът кимна, сякаш нямаше друго по-логично обяснение от това. И продължи да се държи, сякаш старецът не беше там до тях.
— Е, нищо интересно тук, а и виждам, че няма нужда да претърсваме къщата — той се подсмихна и смигна на Аларон. — Не ми се иска да знам колко още малки сладурани си скрил там, нали?
Той бутна вратата на конюшнята и я затвори след себе си, след което изведнъж се извърна към Аларон и попита:
— Там огледахме ли вече?
— Ам, да. Току-що.
— А, добре. Е, да вървим тогава.
Сержантът изглеждаше някак замаян, както и останалите двама с него — беше ужасно странно, а за две минути вече бяха изчезнали надолу по пътя.
Краката на Аларон поддадоха от напрежението и той се подпря на вратата.
— Ти ли го направи?
Ким поклати леко глава:
— Нищо не съм правила.
— Преминаха покрай стареца, като че ли не го виждаха, приеха налудничавата ти история за скифа, без да се усъмнят, а след това сержантът дори не помнеше къде е оглеждал. Някой си играеше доста сериозно с мозъците им — но Ким продължаваше да клати глава, когато Аларон повтори въпроса си. — Ти беше, нали?
В този миг двамата се обърнаха и се вгледаха във възрастния мъж. Той отвърна на погледа им и сякаш много смътно се усмихна.
Аларон извърна очи към Ким.
— Кой е този човек?
Ким остана за още една седмица и двамата довършиха скифа. Аларон вече свикна с присъствието ѝ наблизо, но все още не можеше да спи добре, тормозен от копнежа, от силното желание да събере куража и да почука на вратата ѝ посред нощ. Героят от старите народни приказки щеше веднага да отиде право при нея и да ѝ подкоси краката, но Ким най-вероятно щеше да го убие, ако дори бе опитал подобно нещо.
Тогава пристигнаха римонците, а Ван Мърсър яздеше заедно с техните фургони, пушеше лула и си приказваше с Марчелос ди Реджия. Бащата на Ким премери с поглед двама им, когато се показаха заедно от конюшнята, и Аларон изпита неловкото усещане, че само ако бе докоснал и с пръст момичето през последните две седмици, сега щеше да съжалява извънредно много, без значение дали беше маг, или не. Номадският предводител подръпна замислено мустак и най-сетне кимна, а Ким го прегърна с любов, докато номадските момчета продължаваха да зяпат Аларон с нескрита заплаха в погледа си.
Този път пробният полет премина много по-гладко: успяха безпроблемно да прелетят покрай къщата и дърветата в двора и макар и да не удържаха скифа напълно под контрол, поне не се разбиха и накрая кацнаха безопасно. Размениха се пари, а Ким целуна Аларон по бузите и го прегърна преди да се присъедини към хората си. Когато си тръгваха, чернооките млади римонци вече гледаха Аларон с повече уважение.
— Много добра работа, сине — каза баща му след това. — Във всички аспекти — срещнал озадачения поглед на Аларон, той поясни. — Че не се изложи с момичето. И че завърши скифа и го вдигна във въздуха без да се разбиеш — той го потупа по рамото. — И то в тази последователност. А сега, как върви ремонтът по къщата?
Аларон се ухили:
— Добре. Ела, ще ти покажа всекидневната. Сложих нов прозорец и така нататък…
Разговаря с баща си до късна вечер, но някак съвсем забрави да спомене за стареца. Зърна го, застанал до конюшнята, когато с Ким летяха над имението, но римонците сякаш не го бяха забелязали, а докато кацнат, той отново бе изчезнал и не се появи до вечерта. Аларон си мислеше да повдигне въпроса пред баща си, но темата постоянно му убягваше.
На следващия ден двамата отключиха библиотеката на майка му. Вече бяха събрали книгите, но имаше други оставени неща: стари монети и медали, навита карта от Бунта с ръчно написани бележки относно положенията на войските и една стара извита кешска сабя, паднала зад бюрото. Отне им почти цял ден да разчистят. След това се насладиха на една последна вечеря заедно с Гретчен и Ферди и се сбогуваха със стария си дом. Имението беше продадено, а новият му собственик, Джостин Уебър, бащата на Джина, щеше да пристигне в новия си имот още утре.
— Иронично, но Уебър можа да си позволи да го купи, само защото омъжи Джина за някакъв търговец на вино от Брича. — Ван се подсмихна и се вгледа в Аларон. — Нали не си разстроен от това? — Аларон просто сви рамене. — Не би и трябвало, макар че все пак няма как да не се замислим да те оженим на някакъв етап. Това че не можеш да използваш законно силите си, не означава, че не можеш да създаваш магове — все още си добър улов, момче.