Преди да изпратят Солинда на юг, Елена я посети в килията ѝ. Принцесата седеше сама, загледана в празното пространство, раздвижвайки се, само за да яде или да отиде до тоалетната. Изглеждаше съсипана, но когато проговаряше ставаше злобна и саркастична, изпълнена по-скоро с враждебност, отколкото със страх, дори и насаме с един маг. Елена я наблюдаваше озадачено в опит да разбере какво се е случило с жизнерадостната Солинда, която всички обичаха. Дали Сордел ѝ бе сторил нещо или беше естествено последствие от смъртта на Фернандо? Щяха да ѝ трябват седмици на спокойствие, в които да влезе в съзнанието ѝ и да я излекува от страховете ѝ, но сега искаше да опита да говори с нея за един последен път.
— Солинда, какво ти направиха? — прошепна тя.
Принцесата извърна бавно глава. Очите ѝ бяха празни, блуждаещи.
— Какво искаш, дърта чанто?
Елена потръпна.
— Надявах се да намеря начин да те превърна обратно в момичето, което някога беше.
Солинда вирна брадичка и се изсмя язвително.
— Че защо ще искам да се връщам към тъпата празноглава повлекана, която бях и да оставя Сейра да заграби всичко? Не си мисли, че не ви чух как заговорничите вие двете, сафиански кучки такива! Отвращавате ме.
Елена едва се удържа да не ѝ удари шамар — сигурна беше, че някой ѝ е сторил нещо. Гървон, какво ли си направил? Беше готова на моменти да помоли Сейра за разрешение да изпробва някаква лечителска техника върху съзнанието ѝ, но беше прекалено изморена. Може би ще мога да направя нещо след няколко месеца.
— Няма да е много приятно, Солинда — започна тя със спокоен тон, — но ще трябва да ти сложа запиращо заклинание, в случай че някой маг се опита да се свърже с теб. Ако все още си свързана с Гървон обаче, това ще прекъсне контакта помежду ви.
Елена протегна ръка.
Бърза като котка, Солинда отскочи назад и се прилепи към стената на клетката с вик:
— Не ме докосвай, вещица такава! Нищо ми няма, разкарай се от тук!
Елена въздъхна и отвратена от себе си в ролята на изтезател, закова момичето на място с въздушен гносис.
— Това е оковаваща руна — съобщи тя на Солинда. — Ще боли.
Постави ръка на челото ѝ и гностична светлина се стече по нея, а Солинда пищеше и се гърчеше от болка в продължение на двайсет мъчителни секунди, след което изпадна в безсъзнание. Елена провери пулса ѝ и я пренесе на леглото. Мразеше се за стореното, но освен за откъсване на съзнанието от всякакъв гностичен контакт, оковаващата руна обикновено се използваше, за да заключи способностите на заловен маг, да прекъсне достъпа му до гносиса. Ако някой маг се свързваше със Солинда, оковаващата руна щеше да прекъсне връзката им. Това, което ѝ трябва, е душевно лечение, но се дърпа толкова ожесточено. По дяволите, защо никога не стига времето, за да се свършат нещата както трябва?
Елена си тръгна от клетката с дълбоко безпокойство и след трийсетина минути, изпълнена с чувство за неосъщественост, се загледа в заминаващия затворнически фургон — но време за покаяния нямаше. Сейра изслушваше оплакванията на гражданите в отворено заседание и имаше нужда от закрилата ѝ.
След като изслушванията приключиха, Елена придружи Сейра към личните им покои. Сейра бе прекарала целия ден в слушане на жалби и даване на добре обмислени отговори. Елена беше горда с младата си господарка, но не беше на себе си от постоянните топли вълни и пристъпи на втрисане. Беше облечена с плътна мантия с качулка, под която плуваше в пот.
— Елла, изглеждаш ужасно — каза Сейра загрижено и се пресегна да отметне качулката ѝ.
Така ли? Елена я погледна замаяно и изведнъж целият свят се олюля, тя се свлече настрани и настъпи мрак.
Съвзе се в леглото си, облечена в нощница, а Тарита и Борса се суетяха около нея, докато Сейра попиваше лицето ѝ със студена кърпа. Борса бутна в ръцете ѝ купа с пилешки бульон.
— Мислиш ли, че ще си ми полезна, ако си мъртва? — попита я Сейра.
— Съжалявам… Мислех си, че се възстановявам.
Сейра изсумтя:
— Възстановяваш се, ли? Та ти ще се довършиш!
Елена сведе глава, докато Сейра започна да върви нервно из стаята ѝ.
— Аз съм виновна. Изисквам прекалено много от теб. Рицарите ми могат също да ме пазят, а и докато провинциалните владетели не пристигнат, нямаме значими събития — това означава още три седмици, а ти имаш осемнайсет дни, в които ти заповядвам да се възстановиш както трябва — тя взе ръцете на Елена в своите. — Трябва да спреш да ме притесняваш, amica. Моля те, заради мен?