Очите ѝ срещнаха погледа на Борса.
— Най-ценното за мен в Джавон е, че усещам, че принадлежа тук — чувство, което не съм изпитвала от времето на Бунта в Норос. След години работа с хора, нямах доверие дори и на сянката си, и затова сега е чудесно да живея с хора, които ценя. Разбирам думите ти — да, ще мога да съществувам по-пълноценно, ако се освободя от страха и безпокойството. Но не виждам бъдеще отвъд сегашното ни положение, Борса. Навсякъде около нас дебнат вълци и точно сега не знам как бихме могли да оцелеем, наистина не знам. Сама съм — никой друг маг не би бил толкова луд да застане на наша страна, не и когато знае срещу какво се изправяме. Гървон може просто да продължи да наема нови и нови хора, докато не ме довърши напълно.
В името на Кор, колко е трудно да сдържа сълзите си сега…
— Щях да се примиря, ако отговарях само за себе си. Но сега се боя за всички! Боя се за Сейра, за теб, за Тарита и Солинда, за Тими, за всички ви. Страхувам се до смърт, че ще се проваля и ще ви загубя.
— Затова и се изтощаваш по този начин — отбеляза Борса.
— Да, точно така. А и след това, което ми причини Сордел…
Борса се намръщи:
— Сордел ли? Какво ти е направил?
— Използва некромантско заклинание срещу мен, от тези, с които изпиваш енергията на противника си: той първо изнемогва, а след това започва да се разлага, като така се отделя енергия, погълната от мага заклинател. Почувствах се сякаш остарявам с десетки години в рамките на броени секунди. Ако защитите ми не бяха така добри, щях да умра, както горкия Артак. Да си възвърнеш изгубеното е изключително трудно. Отнема месеци на пълно бездействие и прилагане на изцелителен гносис, за да се възстановиш изцяло, но аз трябва да концентрирам силите си най-вече върху Сейра.
Борса я погледна замислено.
— Как можем да ти помогнем?
— Трябва ми маг-лечител, а в това кралство аз съм единственият! — тя прехапа устни, засрамена, че показва слабост.
— Но ние сме тук, мила моя — Тарита и Сейра, и аз, и всички ние те обичаме.
— Но не сте магове, не можете да ми помогнете! — Елена осъзна, че бе изпищяла като някаква истерична старица и се плесна през устата. — Съжалявам, не исках да изкрещя така.
Борса отвърна търпеливо:
— Радвам се да те чуя да крещиш. Може и да не сме магьосници като теб, но със сигурност можем да ти помогнем, скъпа: можем да ти осигурим почивка, можем да те накараме да се храниш правилно, дори можем да те глезим. Нямам магия, но съм майка и баба и помагам на мнозина да се възстановят от болести вече шейсет години. Имаш нужда да излекуваш както тялото, така и духа си. Страхуваш се, че тази ти слабост сега е неизлечима. Същото се случи и със стария ми мъж, когато годините му напреднаха: изгуби всякаква самоувереност.
— Правя каквото мога, Борса…
— Да, правиш, и то прекалено много. Трябва да се щадиш повече.
Може би наистина е права. Бавно, Елена кимна.
— Трябва ти и любовник — добави Борса с докачлива усмивка.
Елена се поизправи.
— Не, определено не ми трябва — това само би влошило нещата.
— Да бе! И от къде си толкова сигурна? От четири години си тук и винаги си сама в леглото. Трябва ти любов, момиче. Любовта е една от най-добрите лечителки. Хората, които носят любов в сърцето си, имат желанието да се излекуват, имат енергията и хъса. И под любов нямам предвид непорочната, вдъхновяваща стихове любов, имам предвид потната, животинска любов — тя се изкикоти приветливо. — Соковете ти трябва да се раздвижат, момиче.
Елена се смути. Част от нея беше съгласна с Борса: маговете-лечители знаеха добре, че влюбеният човек се ползва с по-голяма гностична сила и издръжливост, но ако оставеше настрана факта, че липсваха потенциални кандидати, дори само мисълта тъкмо сега, в най-неподходящия момент, да свали стените около себе си, я плашеше в непонятни граници. Тя погледна ръцете си, сбръчкани от заклинанието на Сордел преди повече от месец. А и кой би ме обичал, когато изглеждам така? Тя отново намери убежище в дълга:
— Тук съм, за да защитавам кралицата, Борса, нищо друго не е по-важно от това.
Борса веднага прозря през оправданието ѝ. Пресегна се и я хвана за брадичката.
— Можеш да обичаш и да бъдеш обичана. Не го забравяй, дете.
Елена сведе поглед.
— Не съм от най-обичливите. Особено сега. А и не мога да си позволя обвързвания.
— Щем, не щем, всички сме обвързани все някак, Елла. И ако отвориш очи, ще видиш че има такива, които искат да се обвържат с теб — добави тя натъртено.