Той прехапа долната си устна.
— Може би когато всичко приключи, ще намериш начина да изкупиш вината си, но определено няма да успееш, ако не се съвземеш сега. Сейра има нужда от теб. Всички ние се нуждаем от теб!
— А аз не правя всичко, каквото мога, за вас! — изкрещя му тя.
Викът ѝ отекна в малката стаичка.
Лоренцо потрепна и пое дълбоко дъх, за да изреве в отговор, но каквото и да бе намислил да каже, реши да преглътне думите си и вместо това стана и излезе от стаята.
Тя се загледа след него, тресеше се цялата, а в устата ѝ горчеше.
Просто си страхотна, Елена. Ако Сейра дойде, със същия успех можеш и на нея да се разкрещиш.
Елена възвърна силите си навреме за събранието на съвета през седмицата на Мрачнолунието. Дворецът се препълни със свитите на провинциалните владетели. По-големият брат на Лоренцо, Масимо ди Кестрия, пристигна с цял рояк златистокожи римонски рицари, изтупани в джафски мантии — родът Ди Кестрия се нареждаше сред едни от по-успешно приспособилите се римонски благороднически домове. Ди Аранио също пристигнаха заедно с многобройните си жени. Лорд Стефан ди Аранио беше едър мъж с гладко лице и с обноски на търговец на мисия да продава коне, а браковете по сметка бяха запазената му марка. Синът му отдаде прилежно почести на Сейра, като след това се сблъска прикрито с едни от основните им съперници — местните благородници от Брокена и рода Гордини от Либис. Елена наблюдаваше с интерес как се движеха фигурите по тази нова дъска за табула, но Сейра не издаваше никакви признаци на заинтересованост.
Носеше се слух, че са наредили на Лоренцо да поднови ухажването си, и Елена осъзна, че изпитва смесени чувства относно това: въпреки че двамата не бяха разговаряли откакто го бе изгонила от спалнята си, помежду им оставаше едно объркващо, неразрешено напрежение.
Беше нощ на пълнолуние през мартроа и небето грееше в искрящо синьо. Горещината на ранно лято се диплеше на площадите и загниваше по малките улички; покрай откритите канали и долу до езерцето гъмжеше от комари, но тъй като джафи прислугата знаеше древна рецепта за приготвяне на свещи, които изпъждаха насекомите, дворецът оставаше незасегнат от тях. Брокена започваше да се изпълва отново с хора, а търговията се възобновяваше колебливо, докато търговците опипваха новата почва. Много стоки все още бяха оскъдни и народът оставаше бдителен с пресни спомени от чистката първо на Алфредо Горгио, а след това и на Сейра.
Странна гледка беше как Лоренцо ухажва Сейра. А съзнанието на кралицата-регент беше така обсебено от закони и политика, че тя не беше в състояние за непринудени разговори и танци. Ако не друго, поне се радваше на компанията му, докато се разхождат из градините, а всички останали на двора ги следяха зорко и съперниците ухажори кипяха от яд. Както винаги, Елена стоеше наблизо, като все по-ясно си даваше сметка как започва да се наслаждава още повече на лицето и държанието му и наблюдаваше недоумявайки учтивото безразличие на Сейра. По дяволите, никога не съм била пряма с мъжете, но като нищо бих действала с него, ако бях на нейно място.
— Е, какво мислиш? — попита Елена една вечер, докато слагаше защитите.
Бронзовата кожа на Сейра искреше на светлината от свещите — тя облече нощницата си и измъкна косата си изпод нея.
— За Лори ли? Не мога да го взема насериозно.
Елена изсумтя.
— Мисля, че и той го усеща.
— Да не би да се е обидил? — попита Сейра загрижено. — Не мога да си позволя да изгубим дружбата на Ди Кестрия — след това обаче добави намръщено. — Въпреки че не са взели страна по отношение на шихада, а се предполага, че са ми съюзници.
— След последните кръвопролития да останат неутрални е най-доброто, което могат да направят за народа ни. Все още са ти верни.
Сейра подсмръкна и отбеляза:
— Ако Тимори беше загинал, щяха да разполагат с достатъчно гласове, за да се сдобият с трона.
Елена я погледна изумено:
— Сейра, та те са Ди Кестрия — най-преданите сред преданите — Елена започваше да се притеснява, младото ѝ подобие все по-често търсеше заговори навсякъде около себе си.
Сейра прочисти гърлото си звучно.
— Както и да е. Нямам намерение да се омъжвам за него, но пък вниманието му ме спасява от това да се занимавам с останалите досадници, душещи наоколо — в гласа ѝ се усещаше отвращение.
Елена въздъхна.
— Лоренцо добре разбира това.
— Че толкова ли съм очевидна? — намуси се Сейра.
Елена се засмя:
— За мен, може би.
Сейра се изсмя тихичко.