— Бедничкият Лори. Харесвам го, наистина, даже преди си падах по него.
— Преди, но не и сега?
Сейра повдигна важно брадичка.
— Не, отдавна надживях тези неща.
— Чу ѝ се само! — засмя се Елена. — Колко в духа на една осемнайсетгодишна да се мисли за голяма.
— Налага ми се да съм голяма — настоя Сейра. — Напълно сериозна съм: няма да се омъжа, докато Тими не стане крал.
Елена смръщи вежди:
— Но поне не мислиш ли за някакъв съюз с Ди Кестрия?
— Елла, наслушах се на подобни приказки от Пита и Пиеро и всички останали, но не ги очаквах и от теб. Ди Кестрия ни подкрепят така или иначе — защо тогава да правим отстъпки, когато имаме всичко, което желаем от тях?
Елена я погледна, леко учудена от зрялото ѝ мислене и хладнокръвие.
— Някой трябва да предупреди горкия Лоренцо, за да не му разбиеш сърцето.
— О, не мисля, че е чак толкова привързан — отвърна Сейра безцеремонно и се вгледа учудено в Елена. — Виждам, че си си сложила грим тази вечер, Елла. Може би се надяваш да хванеш нечие око?
Елена отмахна с ръка предположението ѝ:
— Искам да съм сигурна, че до Гървон няма да достигне слухът, че изглеждам болнаво. Достатъчно се притеснявам вече, че отсъствието ми до теб през последните няколко седмици е било забелязано.
Елена завърши последните защити и се оттегли. Пъхна се под завивките, затвори очи и извика в съзнанието си образа на едно красиво лице, което се усмихваше настойчиво и я гледаше в очите. Изграждането на тази малка илюзия не ѝ костваше много усилия и ѝ позволи да се съсредоточи, докато ръцете ѝ се плъзнаха надолу по тялото. Даде си достатъчно време, леките ѝ въздишки преминаха в задъхване и чувството сякаш малка язовирна стена се пръска дълбоко в нея я изпълни, когато достигна връхната точка.
На следващата сутрин се събуди, чувствайки се по-добре от седмици насам.
Лоренцо продължи ухажването си, с което изуми и озадачи останалите благородници, които си мислеха, че ще станат свидетели на разцъфването на една красива любов, а вместо това наблюдаваха единствено отчуждена учтивост от страна на кралицата-регент, чиито очи оставаха плътно съсредоточени върху проблемите на дневен ред.
— Какво му става на това момиче? Да не би да е пресъхнало?
— Някои обвиняват вас — съобщи убедено Тарита на Елена една сутрин.
Елена се усмихна от искреността на младата прислужница.
— И защо мен?
— Ами, някои казват, че сте прекалено властна и използвате заклинания, за да предпазите сърцето на Сейра.
— И само това ли разправят? — измърмори троснато Елена.
— О, ами други смятат, че вие самата сте я прелъстили! — изхихика се Тарита.
Елена изсумтя с отвращение. Не могат ли покварените съзнания на тези хора да родят нещо по-интересно?
Тарита се ухили:
— Всички са скандализирани от вас! Казват, че късо подстриганата ви прическа е варварска и доказва, че сте сафианка. Носи се слух и че искате Лоренцо за себе си.
Елена повдигна вежди и се пребори вътрешно с избиващата руменина по бузите си.
— Така ли?
— Е, него аз го пуснах — Тарита се подсмихна гордо. — Разправям им, че ставате разгонена като добиче, само като си помислите за него.
— Тарита!
— Така си е — чаршафите ви винаги са потни като в някой публичен дом! Трябва да ги сменям всеки ден. А и хората виждат как го зяпате! Казват, че е забавно.
През очите на Елена премина искра от гняв.
— И какво му е забавното?
— А, ами просто, че до сега почти не сте показвали интерес към някой мъж.
— И мъжете почти не са показвали интерес към мен.
— Не е вярно — всички разправят как, когато сте дошли, поне половината от рицарите са се опитали да ви вкарат в леглото. Били направили дори облог сред редиците си за това кой ще успее първи да ви прелъсти — тя се засмя с висок глас. — Мъжете винаги се хвалят много помежду си, господарке. Не винаги говорят насериозно, просто това се очаква от тях. В природата им е да се състезават един с друг.
Елена сви юмруци.
— Е, ако наистина си мислят само подобни работи за мен, могат всички да вървят по дяволите.
— Това са си просто мъжки разговори, господарке — обладайте Лоренцо, когато решите, не просто заради някаква мълва.
— Нямам никакво намерение да го „обладавам“ — отвърна раздразнено Елена и закрачи троснато към сутрешната среща на кралицата с регентския съвет.
Да бъде с Лоренцо в една стая и да наблюдава как и той влиза все по-умело в своята роля не ѝ помагаше особено много. Той се изразяваше добре, демонстрираше добри познания за стратегическото им положение, показваше необходимите находчивост и строгост. Понякога погледите им се срещаха и Елена разбра, че ѝ е простил. Подметна ѝ, че трябва да си получи целувката, която му бе обещала в онази ужасна вечер, и младежка несигурност и трепети изпълниха сърцето на Елена, която смяташе, че вече е надживяла подобни емоции.