Направо си за смях, Елена. Не ставай глупава. Та той е с цели две десетилетия по-млад от теб, а и ти определено не си най-красивата жена в двореца, мислеше си Елена, но просто не можеше да удържи чувствата си.
Масимо ди Кестрия обаче все още се навърташе около брат си, убеден, че Лоренцо няма да изневери на честта на семейството им — и така Елена се озова за пореден път под ръка с него, докато се разхождаха из декоративните градини и не откъсваха поглед от Лоренцо и Сейра, а едрият земевладелец отегчаваше с безспирните си разкази за многобройната си челяд. Слънцето се спускаше бавно зад хоризонта, превръщайки се в диск от розово-оранжева светлина.
Масимо тъкмо щеше да се впусне в поредното словоизлияние, когато изведнъж замръзна на място, а ченето му увисна. Елена проследи погледа му, който отвеждаше до Лоренцо, паднал на едно коляно пред Сейра под един закътан, изящен навес от рози.
Ясният му глас се извиси:
— Кралице-регент, Сейра, ще ми окажете ли честта да станете моя съпруга?
Изражението на Сейра остана сдържано.
— Уви, Лоренцо, но не мога да приема — отвърна тя с отмерен глас. — Въпреки че компанията ти ми е приятна и родът ти е сред близките приятели на Нести, аз дадох клетва, че ще остана неомъжена девица, докато брат ми не поеме властта. Моля те да уважиш това мое обещание и знай, че имаш моето най-дълбоко уважение.
Милостиви Кор, това прозвуча по-скоро като от устата на някоя четиридесетгодишна, а не на момиче на двайсет години, помисли си Елена, а сърцето ѝ заби с чувство на облекчение, в което не ѝ се искаше да се вглъбява.
Масимо наблюдаваше с полилавяло лице и искрено недоумение, Елена му прошепна на ухо:
— Масимо, моля ви, оставете ни насаме — и баронът се оттегли несигурно.
Сейра погледна Елена:
— Елена, трябва да се върна при гостите ни. Би ли могла да утешиш лорд Ди Кестрия и да го увериш в правдивостта на моя обет и на чувствата ми? — тя се поклони леко, сведе за кратко последен непоколебим поглед към Лоренцо и се оттегли.
Елена пристъпи под навеса, смутена изведнъж от мисълта да се озове сама с Лоренцо.
— Ам… Лори, добре ли си?
Лоренцо се изправи на крака, извинявайки се:
— Съжалявам, Елена, че трябваше да станеш свидетел на унижението ми — той се усмихна сдържано. — Никога до сега не са ми отказвали.
— Значи често си предлагал брак? — попита Елена с равен тон.
Лоренцо се ухили ехидно.
— В интерес на истината предишните ми предложения не бяха за брак.
Елена откъсна една роза от навеса и я подпъхна в илика на жакета му.
— Поне според моите наблюдения, в двореца има много жени, които не биха представлявали голямо предизвикателство за теб, щом преживееш днешното си разочарование.
— Може и пък да търся именно предизвикателството — отвърна той, неоткъсвайки поглед от лицето ѝ. — Когато преживея разочарованието си, разбира се.
— Не ми изглеждаш чак толкова разочарован — отбеляза язвително тя.
Изведнъж по лицето му отново се появи неувереност.
— Доня Елла, приятели ли сме отново? — той наклони въпросително глава настрани и в този миг засвири музика. — Може ли един танц? — поклони се той в покана. — Разбира се, ако рондийските магове въобще танцуват?
Елена усети опасен прилив на топлина в гърдите си.
— Не и днес, но пък от време на време поднасяме извиненията си. Съжалявам, че ти се развиках. Знам, че не дойде с лошо.
Той отново се поклони.
— Приемам извинението ти. Може ли тогава да поговорим? — попита той, посочвайки място, където да седнат сред розите.
Елена се усмихна.
— Добре, но не тук. Прекалено открито е, а ако някой от агентите на Гървон ни види да говорим, и ти ще се превърнеш в мишена.
— Вече със сигурност съм мишена, все пак съм капитан на стражата на Сейра, но разбирам забележката ти.
Двамата огледаха навеса, погълнати изведнъж от нежния аромат и ярките цветове. Целият град разцъфваше, плумерии и невени изпъстряха зеленината с бели и оранжеви цветни пръски и изпълваха въздуха с прекрасното си благоухание.
— Е — обади се накрая той, — ухажването ми към кралицата най-сетне приключи — той се усмихна и добави. — Чувствам се облекчен. Очевидно тя не беше заинтересована, а ако брат ми не се държеше като пълен глупак по въпроса, можехме да спестим тревогите на всички ни.
— Може би ще е хубаво известно време да демонстрираш публично огорчението си — предложи неловко Елена.