— Наслушала съм се на подобни изказвания през целия си съзнателен живот, Сейра — започна тя с мек глас. — Хората — мъжете в частност, се чувстват застрашени от всеки, който не се вписва в установените норми.
— Интересувам се от политика и търговия, не от поезия и танцови стъпки — заяви Сейра.
— Знам, но Сейра, и двете с теб сме слушали подобни глупости преди. Какво значение има въобще?
Сейра отпусна безпомощно глава.
— Имам нужда хората ми да ме обичат, Елла. Ако се обърнат срещу мен, родът ни е изгубен. Няма да се откажа така лесно от независимостта си, за да могат Ди Аранио и Ди Кестрия да осъществят безкръвния си преврат чрез брак. Знам, че бароните не искат някаква си жена да е регент. Искат Тими да попадне като кукла в ръцете им, но аз няма да го позволя.
Елена се почувства неловко. Не можеше да се каже, че е особено веща в ролята на милостивия изповедник, но беше почти убедена, че Сейра все още крие какво наистина я разстройваше.
— Знаеш, че са такива — и няма да се променят. Но целите им съвпадат с твоите: те също искат Джавон да е отново силен и обединен, така че ще те подкрепят. Но имаме други грижи, Сейра.
Тя ѝ обясни за подходите, които Гървон вероятно щеше да използва и двете седнаха да вечерят заедно в гостната на Сейра и да обсъдят как да запечатат кралските кули и да сведат до минимум заплахата за сигурността им. Елена осъзна че е станало полунощ, чак когато камбаните отброиха шест удара. И двете се прозинаха.
Сейра задържа ръката на Елена, когато тя се изправи да си върви.
— Grazie, благодаря ти, Елла-amica — придърпа я към себе си и я прегърна. — Винаги се успокоявам, когато съм с теб.
— Удоволствието е мое, Сейра. Имаш ли нужда от помощ да се измъкнеш от тази рокля?
Сейра се изправи, протегна се и отново се прозя.
— Да, моля. Бедната Тарита сигурно вече спи дълбоко.
Елена ѝ помогна да се облече с нощницата си и я помилва по дългата черна коса.
— Толкова си красива, Сейра — каза нежно тя. — Когато срещнеш мъжа за теб, той ще бъде един страхотен късметлия.
Думите ѝ отново разстроиха Сейра и тя стисна ръката ѝ.
— Толкова съм изплашена, Елла — ами ако наистина това, което казват за мен, е вярно? — прошепна тя. — Ако наистина е някаква болест?
Елена се намръщи:
— Не е никаква болест, Сейра, хората се раждат така. Римонската императрица Клаудия, например, е била една от най-великите владетелки, а е държала цял харем от момичета само за себе си — тя събра смелост да попита. — Мислиш ли, че си сафианка?
Сейра сведе надолу глава:
— Не знам — отвърна тя неуверено. — Защо не мога да пожелая момчетата, които хвърлят в краката ми? Всичките до един са привлекателни, добре сложени и чаровни. Какво не ми е наред?
— За пръв път вкусваш властта и силата и очевидно им се наслаждаваш, Сейра. А всичките кандидати просто ти изглеждат като някаква заплаха за тази власт и това е. Съмнявам се, че дори ги виждаш като мъже — за теб те са просто поредните пешки върху полето на политиката.
— Но не ги намирам дори и малко привлекателни.
— Сейра, мила, та ти си на колко — осемнайсет години, нали? Още си малка. Много хора не проявяват интерес към противоположния пол преди двайсетте си години. А ти премина през много повече, отколкото би трябвало за някое младо момиче като теб, и се справяш чудесно. Имаш много по-важни неща на главата от това дали сърцето ти забива лудо, когато някое момче ти се усмихне. И честно да ти кажа, радвам се, че не е така.
Сейра сведе глава и кимна примирено:
— Съжалявам. Ще заспивам вече. Благодаря ти.
— Лека нощ, Сейра — отвърна Елена и се запъти към своето легло, чувствайки се емоционално изцедена.
Споменът за Лоренцо изплува пред очите ѝ, докато се пъхаше под завивките. Сънува как предлага брак ту на нея, ту на Сейра, докато не се превърна в Гървон Гейл с нож в ръка. Той замахна и отсече и за миг Сейра лежеше мъртва, а Елена се вгледа с недоумение и ужас в кинжала, забит в собствената си гръд. Събуди се, несигурна дали това беше просто кошмар или предзнаменование.
Гървон Гейл седеше на стола си напълно неподвижен, като гущер, прилепнал за някоя стена, страхуващ се да помръдне, за да не го забележи някой хищник. А за мъжа на отсрещния стол определено можеше да се твърди, че е хищник. В порутената стаичка, която двамата споделяха, нямаше никакви други мебели. Каменната стена се рушеше, в ъглите лазеха всякакви буболечки и се носеше воня на плесен и изгнило.
Другият мъж оплиташе нишки от светлина с пръстите си. Не изглеждаше като изтезател, но репутацията му надвисваше подчертано над него.