Великият магистър на Инквизицията Фраксъс Таргон беше спретнат и чист, толкова префинен, че се бръснеше по два пъти на ден. Заглаждаше тънките си руси коси и мустаци с крем, въпреки съсипващата пладнешка жега. Приличаше на някакъв дребен търговец. Единствено бледите му, почти бели очи издаваха студената далечност, която го делеше от живота. Погледът му беше напълно безизразен, напълно безчувствен. Сякаш можеше да изтръгне сърцето от гърдите на човек така невъзмутимо, сякаш смачква хлебарка на пътя си. Рът Сордел поне определено мислеше така — скарабеят, в който сега се помещаваше душата му, не бе помръднал от джоба на Гейл вече с часове.
Нишките от светлина се размърдаха, а инквизиторът свали ръце и се намръщи. Отново някой блокираше опитите му за гадаене, Таргон можеше без проблем да разбие защитите на Елена, но това би означавало още в същия миг да събудят бдителността ѝ, затова за момента можеха само да опипват почвата и да разчитат на малката мрежа от шпиони на Гейл в двореца. Никой от тях не заемаше висока позиция или можеше да пристъпи към нападателни действия, но поне бяха вътре.
— Бъдете внимателен, да не ви усетят — Гървон предупреди кисело инквизитора.
Агентите му му съобщиха, че между Елена и капитана на стражата на Сейра Нести — Лоренцо ди Кестрия, се е заформило приятелство. Твърдяха, че е просто приятелство, но само при мисълта стомахът на Гървон се свиваше.
Не е ревност. Става дума за чест и за това как ще кастрирам и изкормя този мъж.
— Далеч не е достатъчно способна да улови опитите ми за проучване — измърмори инквизиторът. — Предпазливостта ви започва да ме изнервя, Гейл.
— Трябва първо да подсигурим позицията на Койн — настоя той.
— Ако само премахнем онази Анборн, няма да има какво да ни спре.
— Така е, но из цял Джавон ще избухне бунт срещу всичко рондийско. Единствено продължителното господство на регентството на Нести подсигурява това да не се случи.
Със сигурност Императрицата майка ви е споменала за това, помисли си той ядосано.
— Да, Императрицата майка ми каза за това — каза Таргон, отговаряйки на забележката, която Гейл смяташе за неприкосновена мисъл в главата си, и някак по-студено добави. — Може и да разигравате жалките си игрички на крал на всички решения и да си мислите, че сте много способен и прозорлив, но аз бях издигнат в Първонаследник от самия Магнус Сакрекьор и смятам да действам, както аз преценя за добре. Когато реша да нападна, ще нападна, а вие по-добре се молете да не сте ми на пътя — инквизиторът се облегна на стола си. — Междувременно, господин шпионски майсторе, смятам, че вече е крайно време да предприемем настъпление. Местните бандити ви издирват от къща на къща. Време е да им дадем малко почивка.
Гейл удвои защитите около съзнанието си и поклони почтително глава.
— Вие ли ще го започнете?
Таргон кимна:
— А тогава вие ще се захванете с принцесата — усмивката му никога не достигаше очите му. — А сега ме оставете сам и пратете слугинчето при мен — очите му бяха неразгадаеми. — Трябва да продължим с обучението ѝ.
Сейра Нести седеше на отворения прозорец, а ароматът на нощта се просмукваше в стаята ѝ. Елена постави защитите — Сейра видя как закрилницата ѝ издига снопове светлина, които ги обгърнаха като решетка, и нищо отвън не можеше да ги прекрачи. Сега тя се вгледа в нещо, което кацна на перваза съвсем наблизо отвъд невидимата защита. Гарван ли беше?
— Къш! — извика тя. — Махай се оттук!
Но вместо това птицата извърна черното си като мънисто око към нея и се преобрази.
Всичко стана изведнъж: в един миг пред нея стоеше голяма черна птица, а в следващия вече беше мъж в сиви дрехи. Тя отвори уста, за да изпищи, но мъжът вдигна пръст към устните си и прошепна:
— Шшш, почакай — той вдигна ръка сякаш да я докосне, и защитата проблесна в заплетена мрежа от синя светлина. — Виждаш ли, не мога да те стигна. Проекционният ми образ не може да пробие защитите на Елена. В пълна безопасност си.
Тя знаеше кой е той.
— Вие сте Гървон Гейл.
Мъжът наведе глава.
— Да, аз съм.
Сейра се вгледа в него и потрепери. Трябва да извикам Елла…
Гейл вдигна успокоително ръка:
— Дойдох само да поговорим.
Тя преглътна. Врагът ѝ, толкова близо до нея — какво да направя?
— Защо ми е да говоря с вас?
— А защо не? Не мога да те нараня, затова, моля те — чуй ме само. Ще бъда кратък — от лицето му се излъчваше искреност. — Не ти желая лошо, Сейра, нито пък искам да нараня малкото ти братче.