Сейра си спомни, че в момента Елена най-вероятно прави вечерната си тренировка.
В името на Сол и Луна, разговарям с врага си! Може би мога да измъкна нещо от него…
С чувство на вина, сякаш изневерява на самата себе си, тя се огледа, за да се увери, че е сама.
— Вие убихте семейството ми. Как бих могла да ви вярвам?
Гейл изглеждаше тъжен, почти сякаш се разкайва:
— Беше ми наредено да отстраня Джавон от шихада. Нямах друг избор. Ако смекчиш политиката си относно шихада, мога да подсигуря безопасността ви — твоята и на Тимори.
Сейра пламна от яд:
— Народът ми никога няма да го позволи — нито съвестта ми.
— А когато целият ти дом се превърне в пепел и всички, които са заложили бъдещето си на теб, са мъртви, как ще се чувства съвестта ти тогава, а?
Тя си пое дълбоко дъх. Само с едно изречение той успя да достигне до дълбините на най-големите ѝ страхове.
— Елла? — извика тя с треперещ глас.
— Елена тренира в Нефритената кула — освен ако не е някъде другаде, заета с Лоренцо ди Кестрия — добави лукаво той.
Това е изпитание и аз няма да се поддам. Но смътното усещане за страх, което думите му породиха у нея, предизвика нов изблик на гняв:
— Елла посече сидийската ви курва! — изрече разпалено тя.
Гейл се усмихна невъзмутимо.
— Момиче, Елена Анборн сее унищожение навсякъде, където отиде. У нея няма капка милост или разкаяние. Мислиш си, че я е грижа за теб? Винаги е мислила само за себе си и за никого другиго — в гласа му имаше болка, дори скръб. — Мога много да ти разказвам за нея, момиче.
Думите му разбуждаха всички нейни страхове и тя се опита да ги пропъди.
— Лъжете!
— Успокой се, момиче.
— Rukka-tu, Neferi!
— Що за думи от устата ви, принцесо! — изрече снизходително той. Стоеше пред нея, носейки се свободно във въздуха. — Сейра, имаш право на избор: застави Джавон да застане на страната на Похода и ти и твоето семейство ще заживеете в благоденствие. Или се присъедини към шихада и ще изгубиш всичко.
Тя отвори уста, за да отвърне, но той вече беше изчезнал. Залитна назад към креслото си и потъна в него, присвита на кълбо като дете.
Когато Елена дойде малко по-късно, току-що изкъпала се и сияеща, Сейра си даде сметка, че Гейл не я бе излъгал за нея и Лоренцо. Не можеше да определи какво точно в мисълта за закрилницата ѝ в обятията на първия ѝ рицар я смущаваше, но знаеше, че не ѝ харесва. И тя така и не спомена за посещението на Гейл.
24.
Разцвет
Магия
Понятието „магия“ се употребява погрешно от невежите по отношение на всички проявления на гносиса. За един маг, терминът обозначава насочването на чистата енергия в огнена струя, защитни прегради или движещи се предмети. „Магическият лъч“ е ценно и често смъртоносно оръжие; защитата е от жизненоважно значение за всеки маг в застрашаваща живота му ситуация, а „телекинетичните“ приложения на „магията“ са безбройни. Овладяването на магията е първа, най-важна задача за всеки ученик.
Домът Мийрос бе почти погълнат от празнично настроение, когато магът-лечител потвърди бременността на Рамита. Антонин Мийрос свъсен открито се просълзи от щастие и прослави съпругата си като някоя богиня апсара, изпратена му от небесата. Повтори ѝ десетки пъти, че е най-смелата и най-прекрасна съпруга в историята на цялото човечество, а добрината му още повече смекчаваше сърцето ѝ към него.
Но също така и удвояваше чувството на вина и срам у нея и Рамита усещаше как безпокойството я побърква. Изведнъж градът беше изправен пред страха, породен от все по-честите слухове за раздвижването на армиите на кешите, а засилените мерки за сигурност отхвърляха възможността за каквито и да е посещения. Находчивостта на Хурия обаче не стихваше и тя принуди Рамита да се помоли на Мийрос да допусне отново чейла от храма на Омпрасад, който да запали свещи в дома им за мир и сигурност. Така Джай и Казим посетиха Дома както му беше редът, отправиха няколко импровизирани молитви до омалистките богове и седнаха да пият чай във външния двор. Рамита отчаяно желаеше да говори с Казим и едва запазваше самообладание, но Казим очевидно бе изпълнен с друга, по-различна нужда. Той не спираше да хвърля погледи през рамото ѝ към вратите, но прислугата сновеше нестихващо наоколо.
— Успокой се, Казим — изсъска му Хурия на лакхски. — Държиш се като бик в размножителния сезон.
— Че аз съм си бик! — отвърна натъртено той. След това се вгледа в Рамита и изстена: — Как си, любов моя?