Същата вечер, за да отпразнуват, Мийрос донесе прашна бутилка вино и склони Рамита да се наслади на чаша от опияняващата бледокехлибарена течност, чийто вкус се оказа божествен — бяло „шард“, сорт от Брес, беше пояснил той.
— Да пием за зачеването на нашите деца, съпруго!
Беше толкова видимо освободен от грижите и така щастлив, че Рамита осъзна, че започва да се привързва истински към него. След това, преди да проникне нежно в нея, боравейки внимателно с пръсти, той ѝ донесе повече удоволствие, отколкото тя някога бе изпитвала с тялото си. Въпреки вината и страха, които я изпълваха, тя се наслади на дълги мигове на блаженство в съчетаването им.
— Нали няма да нараним децата? — попита разтревожено тя, но той просто се засмя и я увери, че не е възможно.
Изведнъж той се повдигна с решителен поглед в очите:
— Съпруго, трябва да ти кажа нещо.
Тя също се поизправи.
— Какво има? — попита тя угрижено.
Той я погали по ръката.
— Не се тревожи, добри новини са. Изчаквах докато състоянието ти се установи със сигурност, но вече не мога да отлагам. Извинявай, че не ти казах по-рано, но има нещо, което трябва да знаеш, нещо, което се поражда, когато мъж маг се съчетае с жена немаг. Когато майката носи детето в утробата си, помежду им се споделят тъкани и по този начин гносисът разцъфтява в майката. Обикновено е временно и почти незначително, така че не оказва някакъв голям ефект. Но тъй като аз съм Първонаследник, а ти най-вероятно носиш две деца, мисля, че разцветът ще е силен и ще остане постоянно.
Рамита седна и прегърна коленете си.
— За какво говорите, господарю? — прошепна тя.
Не разбра напълно думите му, но изглеждаше като нещо важно за него.
Мийрос сложи ръка върху нейната, като че ли да я успокои:
— Казвам, моя добра и смела съпруго, че след няколко седмици първите проявления на разцвета ще са налице.
— „Разцвет“ ли? Какво означава това?
— Разцвет на гносиса, скъпа съпруго. Ще се сдобиеш с гносис и ще станеш маг.
25.
Чакалите на Ахм
Вторият Поход
Първият Поход през 904 г. беше впускане в непознатото, но през 916 г. вече знаехме в какво се забъркваме. Ордо Коструо бяха изгубили предишното си надмощие и мостът се контролираше от Инквизицията. До тогава в Йебусалим вече разполагахме с десетки хиляди войници, цивилни и преминали към корианството, обсадени, но устояващи стоически. Хебите бяха сломени. Врагът ни сега бяха кешите. След като ги победихме в битка, те прибягнаха до организирани метежи. Трябваше да им отвърнем подобаващо. Първият Поход може и да се издига славно в историята, но Вторият представляваше просто една загубена невинност. Свеждаше се до „убий или бъди убит“.
Генерал Грен Пакарион, Брича IX, мемоари, 920 г.
Един път не беше ли достатъчен? Не, защото гладът на Шайтан е неутолим.
Хадишахът разполагаше с много обезопасени леговища и скривалища, разпръснати из града, и в един пазарен ден през третата седмица на тани Джамил заведе Казим и Джай в едно от тях. Напрежението по улиците нарастваше, а легионерите продължаваха да патрулират във все по-голям състав. Всемогъщите рондийци ставаха неспокойни и целият град го усещаше.
— Страхуват се от Хадишаха повече от всекиго — разказа им Джамил.
Жестокостта на чакалите на Ахм беше легендарна — отвличаха рондийски деца и изпращаха осакатените им тела, след като получеха парите за откупа. Запалваха живи заловените в плен легионери. Много хеби ги смятаха за прекалено крайни в действията им, за неамтехиани, но Хадишахът продължаваше да се бори, когато много други се оттегляха, и въпреки че народът осъждаше постъпките им, цяла северна Антиопия се възхищаваше от успеха им. Докато султаните преговаряха уклончиво, Хадишахът действаше във войната.
Когато Хурия връхлетя, загърната с бекира-наметало, Джамил и Казим тренираха. По петите ѝ я следваха пазачите на скривалището. Носеше много важни новини и настояваше главнокомандващите на Казим да я изслушат и така десетина минути по-късно Джамил ги поведе през подземни коридори в широко, студено помещение, осветено единствено от пламъка на мъждукащи главни. Рашид седеше с присвити крака на председателското място на дълга и ниска маса, обрамчена с плоски възглавнички за седене. Изглеждаше напрегнат. Джамил му се поклони ниско.
— Господарю, това е Хурия Макани, личната прислужница на Рамита Мийрос.