Тя се изчерви, все още изпълнена със страх, но и някак доволна, сякаш току-що бе направила облог и бе спечелила.
Рашид се обърна към Казим:
— Сестра ти има кръв като твоята, Казим, и несравними умствени способности. Ще я подложим на същото обучение като теб.
Казим изгледа Хурия. Да получи менталното обучение в Хадишаха — че за какво ѝ е притрябвало? Хурия се усмихна сдържано и каза:
— Самият Мийрос вече ме научи на няколко техники за защита на съзнанието, за да не могат враговете ни да научат за делата му чрез мен.
Рашид я погледна преценяващо и плесна с ръце:
— Много добре, ще действаме по плана. Казим, ще започнем веднага с последните приготовления и ритуалното ти посвещение. Когато Мийрос се върне от Саутпойнт, вече ще си готов. Хурия, ти ще бъдеш нашата връзка, която ще ни помогне да проникнем в Дома Мийрос. Междувременно трябва да успокояваш господарката си и да я държиш настрана от случващото се. Смятам, че на този етап не можем да ѝ се доверим да запази тайната ни — той погледна предизвикателно Казим, който остана безмълвен. — Важно е Рамита да не се смущава или да изпада в паника, ако не прояви никакви признаци на магьосническата кръв. Ние също ще проучим явлението, за да го разберем по-добре.
Хурия отвърна самоуверено:
— Ще се справя, господарю — изглеждаше по-спокойна, отколкото на Казим му се струваше.
— Защо Мийрос избра Рамита? — попита изведнъж Рашид.
— В рода на майка ѝ винаги са се раждали много деца. Каза ми, че той смята, че децата им ще донесат мира на този свят.
Рашид изсумтя:
— Значи вече е изкуфял — няма подобно нещо като мир! — той поклати примирено глава. — Е, момиче, сега си много важна за нас. Каква награда желаеш?
Казим я наблюдаваше как обмисля въпроса му. Хурия винаги блясваше с акъл като за двама, но да се опита да се пазари с един хадишахист щеше да е безразсъдно. Казим се удиви на хладнокръвието ѝ.
— Безопасността на двете ни с господарката ми ще е достатъчна награда за мен, велики господарю — отвърна скромно тя най-накрая, но очите ѝ го наблюдаваха лукаво.
Рашид изглеждаше развеселен. Казим почувства как нещо друго преминава в съзнанията им. Рашид вдигна поглед нагоре, сякаш обмисляше нещо, след което погледна Джамил сякаш търси и неговото мнение, и кимна на Хурия, която изглеждаше доволна. Казим се запита каква ли безмълвна сделка бяха сключили. Дали наистина искам да знам?
<Чуваш ли ме, Казим? Отговори ми с мисълта си, не с думи> в гласа от съзнанието на Джамил се усещаше припряност.
<Дд-да.>
<Добре, добра работа. А сега, мисли само за мрак и тишина, докато пея. Ще разбереш, че си ме блокирал, когато песента ми затихне в главата ти.>
Джамил започна да напява псалми от свещената книга на Амтех в ума му, а Казим се мъчеше неистово да го заглуши. Отне му сякаш цяла вечност, но най-накрая съзнанието му утихна.
<Много добре.>
Казим нямаше представа дали бяха изминали часове или само няколко минути, но Джамил не спря дотам. Подложи го на още и още подобни упражнения и всеки път ставаше все по-лесно. Най-накрая той изрече:
— Достатъчно, Казим. От сега нататък стой далеч от Дома Мийрос. Антонин Мийрос ще може да разрови мозъка ти прекалено лесно, ако те сметне за съмнителен.
Казим въздъхна тежко. Не беше виждал Рамита вече прекалено дълго, а последната им среща не бе преминала много добре. Липсваше му, копнееше да е до нея, но имаше и други притеснения на главата. Изведнъж той извърна настоятелно поглед към Джамил.
— Какво обеща Рашид на сестра ми?
Джамил прецени за миг, но отговори:
— Тя поиска гносиса.
Казим го погледна ужасено:
— Тази Хурия… но… Та дори и аз не мога да използвам тази дяволска магия, а съм мъж…
Джамил се засмя:
— Не мисля, че това е определящото.
— Но ние не сме като вас! Баща ми не беше джадугара, пръкнал се от Шайтан.
— Никога не съм казвал, че е, Казим — Джамил запази търпение.
Ченето на Казим увисна.
— Тогава майка ми… тя ли е била…?
— Не, и тя не беше.
— Тогава защо Рашид смята, че сестра ми може да придобие гносиса?
— Не знам — сви рамене Джамил, — но той ми е главнокомандващ и аз нямам право да поставям под въпрос решенията му.
Тренировките на Казим се усилиха: безшумно придвижване, разбиване на ключалки, катерене по стени и дървета с голи ръце или с въжета — справяше се с всяко едно с лекота. Джамил му казваше, че обикновено тренировките трябва да се започват от ранна възраст, но до този момент не е имал по-добър ученик от него.
— Атлетичен и борец до мозъка на костите си, Казим: роден си за това.
Похвалите му го окуражаваха, но и някак го смущаваха.