Изведнъж Рашид тропна по масата:
— Но преди това Антонин Мийрос ще умре, и освободен от малодушната му неутралност, Ордо Коструо ще се разпадне. Мнозина от ордена са амтехиани. Свободни от структурата му те ще се присъединят към шихада. Този Поход ще е различен, давам ви думата си: този път победата ще е наша и ще очистим завинаги Антиопия от рондийците.
Беше завладяваща мисъл. Рашид сложи ръка на рамото на Казим:
— По-добър в боя с меч от теб, Казим Макани, не съм виждал през живота си: достоен син на баща си, чието мъжество ти така и не си могъл да съзреш. На теб, с божията воля, ще се падне решителният удар в този свещен шихад: ударът, който ще сложи край на дългия и изпълнен със злини живот на Антонин Мийрос. Харун, ти ще бъдеш постоянната връзка и подкрепа на Казим. Ще подсигуряваш нуждите му, ще се молиш за него и ще го окуражаваш. Ще му даваш сила. А аз ще се свързвам директно с теб.
— Сега, ето каква е ситуацията: рондийците са изпратили имперски посланик, който се предполага, че ще поведе преговори за мир, но всички знаят, че това е лицемерен ход, който цели да внуши на дхаси и кеши едно измамно чувство на сигурност. Името на посланика с Белоний Вълт. Мийрос ще е неотлъчно с него през следващата седмица, след което ще се върне у дома: това е и моментът, в който ще предприемем действие. Не мога да ви кажа конкретния ден, за който се предвижда атаката ни, затова бъдете винаги готови: когато мигът настъпи, ще имаме малко време за реагиране. Най-важно сега е да запазиш търпение, Казим Макани: трябва да си съсредоточен, спокоен и търпелив. Но моментът за удар наближава.
26.
Прогорени символи във въздуха
Руни
Някои проявления на гносиса са общи за всички магове. Това са така наречените „инструменти на занаята“: издигането на предпазни защити, способността да изпращаш и прекъсваш гностична връзка, запечатването на прегради и портали и много други приложения. Всяко едно от тях се свързва и определя с дадена руна — символ от старата йотическа азбука на народа на Шлесен. По този начин словата, с които се задава всяка една руна, се предават в речта на маговете заедно с останалите заклинания, защити и други подобни.
— Добър вечер, Мърсър — поздрави тих глас, докато Аларон крачеше бързо сред сумрачните улици на Норостийн, придърпал ниско качулката си, за да не го разпознаят.
Беше оставил незаконния си амулет вкъщи, в случай че някой прекалено старателен стражар реши да го претърси преди да е стигнал до библиотеката на Съвета. Мнозина бяха заминали вече на изток — като легионери или като част от екипажа на огромните обози, и улиците бяха необичайно пусти. Вятърът се усилваше и облаците се носеха високо в небето покрай лунния сърп. Лятото беше в разцвета си, а влажните горещини изстискваха всички жизнени сили и бдителност у човека.
Аларон се сепна, когато Джерис Мьорин изскочи иззад една стена няколко метра по-надолу. Грубоватият стражар изглеждаше заплашително в спускащия се здрач. Аларон знаеше, че е длъжен да поздрави капитана, но все още не му беше простил напълно. Под мишницата си държеше тетрадка, изписана със стотици тайнствени руни, които бе успял да открие в библиотеката, но така и не намери онази, която Яриус Ленгстрит бе изписал с огнени линии във въздуха миналата седмица.
— Как върви животът, момче? — попита Мьорин.
Аларон се подразни от престорената сърдечност в гласа му, но отвърна:
— Много добре. Бяхме принудени да продадем имението си в провинцията, а майка ми е толкова болна, че баща ми трябваше да я вземе обратно вкъщи, въпреки че се разделиха преди години. Благодарение на провала ми в училище, баща ми сега е затънал в дългове и ще трябва да пътува на изток, за да се опита да спаси търговията си от надвисналото разоряване. Междувременно, аз не мога да практикувам това, за което се обучавах с години, или пък да показвам носа си из почти целия град от страх да не бъда нападнат. И така животът е прекрасен. Благодаря, че попитахте.
Сарказмът му накара Мьорин да изстене.
— Вече ти се извиних много пъти, младежо, но ти не ми остави друг избор…
— Не ви оставих избор ли? Кой въобще щеше да ми повярва? Можехте просто да ми се изсмеете, щяха да забравят всичко, което казах за по-малко от десет минути.
Мьорин поклати глава:
— Момче, ушите на съветниците на изслушването ти бяха наострени до краен предел. А и не това те обрече на провал — веднага след това говорих с Гавий и той ме увери, че изявеното ми несъгласие с предположенията ти не би могло да се превърне в предпоставка да те скъсат. Даде ми честната си дума.