— Честна дума ли? — изплю се Аларон. — Честната дума на Люсиен Гавий ли казвате? — той вдигна безпомощно ръце. — Сигурно сте…
Но се спря. Поне веднъж си дръж езика зад зъбите, Аларон: стореното-сторено. Имаш си амулет, жив си и имаш други тайни, които трябва да опазиш.
— Момче, те наистина бяха решили да те пуснат, Гавий лично ме увери в това. А седмица след това ти удари юмрук в лицето на Илай Беско. Въобще ли не се замисли за последствията?
— Но този дебел подлец…
Мьорин го прекъсна с настоятелен жест.
— Този „дебел подлец“ в момента е заместващ губернатор. Известно ти е, че Съветът одобрява завършването на всички дипломанти, нали? Дори и напълно да си е заслужил удара ти, както може би е и било, трябвало е да бъдеш по-разумен. Не съм ти враг, момче, и направих каквото можах, за да променя решението им.
— Не че е помогнало някак до сега — отбеляза горчиво Аларон, раздвижвайки се смутено. — Както и да е, имате ли нещо да ми казвате или мога да си вървя?
Мьорин изглеждаше сякаш изгаря от желание да се разкрещи на Аларон като на някого от подчинените си.
— Ти си един ужасен малък проклетник. Винаги напред с рогата, точно както леля ти Елена. Да, имам нещо да ти кажа. Сигурно си чул, че издирваме един изчезнал старец?
Аларон се изопна като струна.
— Да, чух, сър.
— Знаеш ли нещо по въпроса?
— Не. Защо, трябва ли да знам? — добави той нападателно.
Мьорин се загледа в небето, търсейки търпение.
— Ако някой от стражите дори си позволеше да ми говори така нахално, досега да съм го смлял от бой. Не, няма никаква определена причина, поради която да трябва да знаеш, освен че старецът има известна връзка с дипломната ти работа. Играе важна роля в разсъжденията ти и ми стана интересно как така успя да изчезне горе-долу по същото време. Просто изследвам възможните връзки.
Аларон облиза пресъхналите си устни.
— Не знам нищо, сър. Кой е той?
Мьорин поклати глава:
— По-добре да не знаеш — но ако все пак разбереш нещо, моля, първо ела при мен. Не отивай в Съвета.
Значи все пак знаете името ту: интересно.
— Мислех, че и вие сте от Съвета.
Мьорин го изгледа ядосано:
— Върви си, момче — и не си мисли, че можеш да говориш по този начин на когото си поискаш. Държа се мило с теб само заради Ван. Да, вероятно можех да се справя по-добре с нещата, но би било добре за теб самия, ако си малко по-учтив с хората.
Аларон го изгледа сърдито. Продължи си по пътя и чу как капитанът зад него въздиша дълбоко и се запътва в обратната посока.
Прибра се вкъщи и се присъедини към Рамон и Ким във всекидневната. Майка му лежеше на легло, борейки се с някаква настинка, а Ленгстрит дремеше на канапето. Състоянието му беше все същото. Аларон и приятелите му се грижеха и за двамата възрастни, храниха ги, почистваха след вечеря и ги подготвяха за сън. Ван Мърсър беше навън, завършваше натоварването на стоката си. Вече бе изпратил три фургона на изток и сега преглеждаше последния товар, който щеше да откара сам до Понтус. Трябваше да тръгне съвсем скоро и беше видимо притеснен за Аларон и Тесла. Присъствието на генерала без съмнение също го глождеше отвътре.
— Е, разбра ли нещо? — Рамон попита Аларон, докато отпиваше от силацианското вино, което беше купил от града.
Червената течност правеше устните на Ким по-сочни, по-примамливи — но тя самата изглеждаше като че ли ще зашлеви всекиго, който посмееше да ѝ го каже. Аларон се замечта, копнеейки двамата да са насаме.
— Ехо, Урте вика Аларон — разбра ли нещо ново днес? — попита отново високо Рамон.
Аларон премигна на парцали и отпи глътка бира, за да прикрие объркването си.
— А?
Малката масичка пред него беше отрупана с книги от библиотеката на майка му, пълни с най-различни варианти на руните, за които дори не бяха чували.
— А, да — ами, последната книга, която прегледах, беше написана от Рохиний от Палас. Не съм убеден, че ще ни помогне. Много магове въобще не използват руни или пък си създават свои, за да объркат противника си. Символът, който Ким изрисува, би могъл да е създаден индивидуално от този, който е направил заклинанието — той прехапа долната си устна. — Безнадеждно е.
Рамон сключи пръсти:
— Определено не е толкова просто. Може Ким да е записала грешно символа, може руната да е толкова рядка, че да не сме попадали на нея, а може и да е много добре позната, просто да е замаскирана по някакъв начин от мага заклинател. Съгласен съм, хич не е просто, но все пак е единственото, с което разполагаме.