Кръвта на мага

Умълчаха се. Миговете се точеха бавно, а Ким гледаше замислено.

— Знам, че съм преминала само през вашето формално обучение, но предлагам да направим нещо друго. Вместо да се съсредоточаваме толкова върху руната, защо не помислим върху това, какво най-вероятно е причинила тя на генерала?

Аларон я погледна с удивление:

— Това всъщност е добра идея.

— Какво искаш да кажеш с това „всъщност“, рижав рошльо? — попита Ким със смесица от закачка и заплаха.

— Искаше да каже „това не е лоша идея, като за едно момиче“ — подхвърли шеговито Рамон.

— Не е вярно! — Аларон хвърли злобен поглед към Рамон. — Ти ще измиеш чиниите тази вечер, гангстерско момче.

— Гостите не мият чинии — отвърна бързо Рамон.

Ким повдигна вежда:

— Е, какво ще кажеш за предложението ми, мрънкало такова?

— А да, както казвах, добра е идеята.

Аларон се приведе напред:

— Да, страхотна е!

Ким се поизтупа гордо:

— Така е, страхотна съм си.

Рамон се засмя:

— Да, добре, хайде да помислим: генералът не помни кой е. Има ли руна за това? Поне нас не са ни учили.

Аларон се наведе и взе една тънка книжка.

— Да, ето тук при Рохиний: заличаваща руна, но е в листа със забранените руни, затова не сме я учили. Би трябвало да чиракуваш при някой църковен маг, за да се учиш на подобни неща. За да изтриеш съзнанието на някого ти трябва мистицизъм и изисква много практика. И е незаконно.

Рамон подсвирна:

— Който и да го е направил тогава, значи ясно си е знаел целите — измърмори той.

— Но пък генералът може да използва несъзнателно гносиса — отбеляза Аларон. — Как е възможно?

— Може би просто има амнезия? — предложи Рамон. — Възможно е да е забравил, че може да използва гносиса, но да го прави инстинктивно.

Тримата извърнаха поглед към Ленгстрит, който се размърда и вдигна очи към тях и за миг Аларон си помисли, че ще им каже нещо… но изражението му остана безизразно.

— Понякога тъкмо аха да каже нещо и пак го загубваме — прошепна Ким, давайки израз на всичките си мисли. — Направо ме побърква.

— Но защо не можем да засечем никакви следи от гносис? Опитахме всичко — Аларон скръсти ръце и се замисли, но изведнъж се сепна. — Я почакайте — ами ако е оковаваща руна, но е прекалено слаба, за да потисне гносиса му? Това не би ли му позволило да използва все пак част от него?

— Може би да — съгласи се Рамон. — Нека и аз да добавя нещо. Опитахме се да го проучим, но без резултат. Ами ако го забулва някаква прикриваща руна?

— Може ли само една руна да направи всичко това? — попита Ким.

— Ако я е поставил някой трансмаг, предполагам, да — отвърна Рамон. — Трансмаговете могат да правят по няколко заклинания наведнъж. Ако все пак му е поставена прикриваща руна, това би обяснило защо от Съвета не могат да го открият. А ако са му поставили и оковаваща и прикриваща руна, това обяснява както защо е невидим при проучване чрез гадаене, така и защо не можем да засечем никакви следи от гносиса му.

Аларон тропна по масата:

— Добре, засега залагаме на заличаваща, оковаваща и прикриваща руна — той извади тетрадката си. — Всички знаем прикриващата руна, тя е от основните — той скицира символа на листа.

— И оковаващата руна е добре позната — добави Рамон. — Учихме я през шестата ни година. Спомняш ли си, когато те накараха да я покажеш и Малворн я разруши след няма и двайсет секунди?

Аларон изсумтя:

— Опитвах се да залича това име от паметта си. Благодаря ти, че току-що осуети тримесечните ми усилия.

— Пробвай със заличаваща руна — предложи Ким. — Очевидно са доста ефективни — тя се вгледа в бележките на Аларон. — Този твой Рохиний казва ли как се поставя тя?

— Не, единствено споменава какво прави — Аларон почука по празната си чаша. — Самата форма на руната не означава нищо — тя е просто един символ, с който се изобразява дадено проявление на гносиса, по същия начин както една буква от азбуката записва даден звук. Силата на волята и подготовката на съзнанието са нещата, който задействат самия гносис. Така че символът сам по себе си с безсмислен.

— Тогава защо въобще се появи пред нас? — попита Ким.

Аларон се облегна назад и вдигна глава към тавана.

— Ето това е добър въпрос. Защо да не се замислим за „защо-то“?

— Защо пък не? — отбеляза отегчено Рамон. — Пробвахме с „какъв символ“ и „какво е причинил“, така че защо сега да не се спрем малко и на „защо“? Според официалните данни, генералът е претърпял душевен срив след капитулирането на Роблър в долината Кнеб, но според дипломната на Аларон се е скитал безцелно в центъра на Норостийн, бил е задържан и е изчезнал. Ако паметта му е била изтрита, то най-вероятно е било преди да го задържат — но защо?