Аларон вдигна ръка:
— Защото е знаел за Сциталата на Кориний.
Рамон извъртя очи с досада.
— Пак ли с твоята проклета дипломна…
Ким се приведе напред:
— Не, Рамон, нека поне помислим върху това: да кажем, че е знаел къде е Сциталата и когато са се предали, някой е изтрил паметта му, за да заличи това знание.
— Че защо им е да го правят? Няма как да не са поискали и те да разберат къде е?
— Може би са разбрали и след това са изтрили паметта му, за да са единствените, които знаят тайната.
— Какво покварено съзнание имаш само! — изрече Рамон одобрително.
— О, благодаря ви, сър.
Аларон се замисли:
— Възможно е — Ленгстрит отива да се срещне с някого, който го измамва и изтрива паметта му. Така само другият човек знае какво се е случило наистина.
Ким потърка брадичката си.
— Нямаше ли да е по-лесно и безопасно за този мистериозен човек просто да го убие?
Рамон кимна:
— Да, и аз щях просто да го убия.
— Думи от устата на истински силацианец — изхихика се Ким. — Но мисля, че сме на прав път. Някой е искал да затвори устата на генерала. Дори може да не е било заради Сциталата — не знаем със сигурност дали наистина е изчезнала. Но е много вероятно всичко да се крие зад нея. Само ако можехме да върнем спомените му, може би някак щяхме да разберем… само си представете…
Аларон не можеше да отрече, че не му бе минало през ума: да намери Сциталата и да се превърне в Първонаследник; какво ли щеше да му се опре тогава? Ще има истинска сила, способна да промени целия свят… Изведнъж, той погледна на Ким и Рамон с други очи. И двамата бяха от римонски произход — какво ли щяха да направят те със Сциталата, ако я намереха? Дали щяха да възстановят изгубената си империя, да отхвърлят игото на рондийската власт? А ако самият той имаше силата да промени света, дали нямаше да поиска да освободи Норос от тази империя?
Ако наистина всъщност бяха по следите на Сциталата, на Урте можеше да започне война като никоя друга досега.
Умълчаха се, потънали в мисли.
Най-сетне Аларон се обади:
— Не можем да знаем със сигурност дали става дума за Сциталата. Мога да съм сгрешил толкова много неща. Но няма как да укриваме генерала завинаги и не можем просто да го оставим в това състояние. Та той е напълно безпомощен — трябва дори да му се напомня да яде и да пие. Длъжни сме да му помогнем, ако можем.
— Никой не предлага просто да го оставим, Аларон. Нека да не избързваме — отбеляза Рамон. — Но добре направи, че повдигна темата. Какво ще направим, ако най-мощният артефакт в историята на Урте попадне в ръцете ни? Разбира се, с удоволствие бих изхвърлил всички рондийци от Силация и бих наблюдавал как Римонската империя се възражда отново, но не се сещам и за един силацианец, на когото бих поверил такава сила, а камо ли за римонец — той хвърли поглед към Ким и леко се изчерви. — Без да искам да обидя когото и да било.
— Е, някои все пак се обидиха — намръщи се Ким.
Аларон вдигна помирително ръка.
— Нека да положим клетва. Ако открием Сциталата, ще я запазим в тайна и ще казваме на други хора, само ако останалите двама са съгласни. Какво мислите?
Рамон се вгледа в приятелите си.
— Добре.
Тогава двете момчета спряха погледите си върху Ким.
— Разбира се — отвърна тя безгрижно. — Нека да се закълнем.
Тримата стиснаха тържествено ръце. Рамон се самоназначи за говорител.
— С настоящото съглашение, ние тук се заклеваме, че в случай, че се сдобием със Сциталата на Кориний, ще ограничим достъпа до нея само до хора, за които и тримата дадем своето съгласие. Ще я използваме по начини, които и тримата одобряваме. Приятелите на един са приятели на всички ни. Враговете на един са врагове на всички ни. Задругата ни не ще бъде нарушена до нашата смърт. Заклевам се.
— Заклевам се — повтори Аларон, почувствал ненадейно надигащо се чувство, което прекърши гласа му.
Тези хора тук са мои приятели и сега вече сме обвързани до смъртта. Той премигна, а очите му се насълзиха.
— Заклевам се — иззвънтя и гласът на Ким секунда по-късно с лека нотка на колебание, която улови вниманието на Аларон. Той я погледна, но лицето ѝ не издаваше нищо: все така прекрасно, неразгадаемо и тайнствено. Тя му намигна и той се успокои.
Вдигнаха тост и седнаха неловко обратно на местата си.
— Разбира се, така направо преброихме пилците си преди да са се излюпили, но поне ще сме подготвени — каза Рамон.
Той се загледа в трите руни, които Аларон бе надраскал и издърпа хартийката с начертаните огнени линии, които Ленгстрит бе прогорил във въздуха, и заяви въодушевено: