— Точно за това говоря: при използването на руни, линиите им се изписват във въздуха и оставят следи от светлина, нали така? Следователно, този символ — или символи, са били последното нещо, което Ленгстрит е съзрял, преди паметта му да бъде заличена, нали?
Приятелите му кимнаха единодушно.
Аларон почувства вдъхновението и думите се заизливаха от устата му:
— Една многопластова руна като тази би предположила уменията на трансмаг, нали? Но къде сте чували трансмаг да чертае линиите на руна във въздуха? Тези хора правят всичко с мисълта си — без думи, без жестове, чиста воля и изпълнение. Видяхте Малворн — гадното копеле престана да използва видими и слухово осезаеми руни още през четвъртата ни година в училище. И все пак, който и да е поставил руната, е бил със сигурност трансмаг, който е използвал стандартни символи, които се преподават в училище, и ги е изписал с огън — сякаш е искал да бъдат видени. А и помислете: защо всичко е наопаки?
Ким и Рамон закимаха замислено.
— Добре де, защо е наопаки? — попита най-накрая Ким.
Аларон тропна тържествуващо по масата:
— Ким, ти стоеше пред генерала и въпреки това символът, който прерисува, се оказа, че е наопаки. Но ако тези линии са изписани от мага-заклинател… тогава заклинателят е самият генерал Ленгстрит!
Рамон се пресегна и разтърси ръката на Аларон:
— Прав си, amici — няма как да не си. Горкият проклетник си го е причинил сам — и знаеш ли какво? Щом е оставил руните да бъдат видени, означава, че е искал някой да развали заклинанието, използвайки ги като следа — той изпухтя важно. — И този някой ще сме ние.
27.
Избледняла следа
Локхазан
Невъзможно е да се говори за Бунта в Норос, без да се спомене Капитулацията при Локхазан през 910 г. По това време армията на Роблър е принудена да напусне долината Кнеб. Преди Роблър да успее да се изтегли в Локхазан обаче Вълт предава града, с което го поставя в капан и предоставя на рондийците директен път към Норостийн. Капитулацията на Локхазан, смятан за на практика непревземаема крепост, подсигурява рондийската победа. Нито Роблър, нито който и да е от подчинените му войски не проговарят повече на Вълт.
Академичен съвет на Ордо Коструо, Понтус
Укрепленията не представляват никаква пречка за маговете и техните въздушни кораби, а масивните замъци в днешното военно дело се превръщат по-скоро в смъртоносен трап, отколкото в убежище. Онези, които ме съдят, са глупци, които отказват да приемат стратегическите и тактическите реалности на войната.
Аларон не каза на родителите си за разкритията им. И тримата не искаха да притесняват Ван Мърсър, особено сега, когато се налагаше да замине за Понтус, за да спаси семейството си от пълно разоряване. Освен това се страхуваха и че Ван ще предаде информацията право в ръцете на Джерис Мьорин, а Аларон все още нямаше доверие на капитана. Така запазиха в тайна разкритите си улики.
— Кога тръгваш, тате? — Аларон попита баща си, който се ровеше из купчини от документи.
— Следващата седмица — Ван изглеждаше уморен. — Ти как си, синко? Ще можеш ли да поемеш грижите за всичко тук, когато приятелите ти си отидат у дома?
— Разбира се. Рамон ще остане до края на майсенк, а Ким каза, че при нужда може да остане и повече. А мама ще… е знаеш как е — Аларон потрепна леко. — Всъщност не е толкова лоша. Мисля, че ѝ харесва да е отново тук.
— Какво ще правим с генерала? — баща му прокара пръсти през оредяващата си коса. — Не можем да го държим тук завинаги, дори и да оставим настрана риска, който сме поели. В някакъв момент ще ни се наложи да го предадем на някой човек, който ще може да се грижи както трябва за него. Ще говоря с Джерис Мьорин.
— Не! Мога сам да се грижа за него. От Съвета не му мислят доброто. А и той се подобрява.
За момент Ван сякаш щеше да продължи да спори, но отстъпи.
— Само до края на юнисис, Аларон. Ако не се е оправил дотогава, ще съобщиш на Джерис Мьорин. Обещаваш ли ми?
Аларон се замисли. Би трябвало до тогава да са разгадали вече загадката. Е, ако не сме, татко така или иначе ще е в Понтус по това време.
— Добре — отвърна той, но изведнъж се сети нещо. — Тате, знаеш ли кой е открил генерала в деня след капитулацията? Имам предвид наистина кой го е намерил?
Ван смръщи вежди:
— Не, но Стражата би трябвало да пази архив. Ще попитам Джерис, ако искаш…