Дотук предложението на Рамон съвпадаше с фактите. Той продължи:
— Вълт е губернатор от години. Досието на Ленгстрит е прекалено важен документ, за да го остави ей така, но и прекалено таен, за да го повери на подчинените си, така че би трябвало да е сред личните му вещи. Следователно, логично е да проникнем в дома на Вълт и да го намерим.
— И двамата сте се побъркали! — извика изумено Аларон. — Говорим за Белоний Вълт: губернатор на Норос, чистокръвен — ще е сложил защити, а най-вероятно и капани, сигурно има и духове-пазачи, гностични създания, а дори не знаем със сигурност, че информацията, която търсим, е там — пълен абсурд!
— О, там ще е, повярвай ми — отвърна Рамон самоуверено. — Помисли само: лични и деликатни сведения като тези трябва да са в резиденцията му, която е напълно отделена от административната сграда. Не е женен, така че след полунощ наоколо ще има само стражари. Един твърдо решен и разумен маг би могъл да влезе доста лесно. А след това просто трябва да открием тайното му скривалище и отново сме в играта.
Аларон удари по масата:
— Това е пълна лудост — дори с най-малката си грешка ще си навлечем стражата на двореца на главата. В момента, в който се прицелим в защитите му, той веднага ще узнае какво се случва.
— Вълт е в Йебусалим — повтори Рамон. — Узнал или не, няма да може да направи нищо по въпроса.
— Не и сам, но със сигурност на момента ще се свърже с някого. Може би със самия Файръл.
— Не, няма да го направи. Аларон, говорим за личните му вещи. Не би ги поверил на Файръл, точно както не би ги поверил и на нас.
Аларон вдигна безпомощно ръце:
— А защо не помислите малко, а? Имаме шанс за успех точно колкото една снежинка, попаднала в Ада, а ако се провалим, сме мъртви или задържани, или и двете. Помислете какво говорите…
Рамон се изправи:
— Че аз мисля много добре! Да не ти се разтрепериха гащите, Аларон?
— Не ми треперят гащите! — Аларон също се изправи и ръгна с пръст Рамон в гърдите. — Има разлика между смелостта и самоубийството, дребен задник такъв. Опитът за влизане с взлом в дома на Вълт граничи с малоумието — той се обърна към Ким. — Нали си съгласна с мен?
— Идеята е самоубийствена — започна тя, — но съм съгласна с Рамон. Това е единственият ни начин да продължим напред. В противен случай си оставаме в задънената улица.
Рамон размаха енергично ръце.
— Просто погледни логично на нещата: разбира се, че ще има охрана, но няма начин да е толкова строга, защото Вълт не би се доверил на никого, освен на собствените си пазачи, а и със сигурност не би желал някой друг освен него да се навърта в личния му кабинет. Освен това ще е на хиляди километри оттук, дори може да не ни усети, а и да ни — няма да може да направи нищо. Лесно ще се справим. Какви магове сме ние, ако не можем да се промъкнем покрай няколко охранители?
— Ами защитите му? — продължи със съмнение Аларон. — Дори едно обикновено заклинание за заключване, поставено от чистокръвен, надминава възможностите на когото и да е от нас — как въобще ще можем да преминем през защитите, поставени от толкова могъщ маг като Вълт?
Ким застана демонстративно и посочи задрямалия в креслото Яриус Ленгстрит.
— Та-дам! Представям ви мага Първонаследник! Притежава достатъчно мощ да унищожи защитите на Вълт, сякаш никога не ги е имало.
Устните на Рамон се разтегнаха в широка усмивка:
— Кимбели, bella amora mio! Гениална си!
— Та той дори не може да си завърже връзките на обувките сам — възпротиви се Аларон. — Как ще го накарате да ни помогне?
— О, знам как — настоя тя, а Аларон я погледна и си седна примирено на мястото.
— Добре, съгласих се. Но какво въобще знаем за влизането с взлом в чужди къщи?
Рамон се засмя високо.
— Не забравяй, че съм силацианец. В кръвта ми е.
28.
Пророчества
Споразумението от Джавон
Споразумението от Джавон от 836 г. остава може би най-забележителният пример за отлична дипломация в историята. Лакхският философ Кишан Дев успява да убеди самоунищожаващите се в граждански войни, разединени народи на Джавон да установят държавно устройство на изборна монархия с владетел от смесен произход. Приемането на този необичаен компромис говори много за това колко отчаяни са били времената, но в никакъв случай не омаловажава изключителните му успехи.