— По дяволите! Лоренцо, толкова съжалявам… — тя изтича при него.
Лоренцо се изправи, по лицето му бяха изписани изумление и гняв.
— Rukka mio, Елла!
— Наистина толкова съжалявам! — тя му подаде ръка да се изправи.
Римонската му гордост и нрав се надигнаха, но той стисна зъби и пое ръката ѝ. След това бързо я пусна и вдигна ръце предпазливо.
— Виж, не те докосвам с пръст — той я заобиколи отдалече, сякаш е някое отровно животно.
— Съжалявам, Лори, но не позволявам на хората да ме хващат така ненадейно…
— Просто исках да те прегърна, Елла — промълви той. — Няма да те нараня.
Тя сведе виновно глава.
— Знам, Лори. Знам, че няма да ме нараниш. Просто не съм свикнала на подобна близост.
Той вдигна ръце към лицето си, очите му светеха с безнадеждна страст.
— Защо още ме отблъскваш, Елла? Не сме ли възрастни хора? Не можем ли да си говорим откровено?
— Добре, нека си говорим откровено — сопна му се тя. — Каза, че ме разбираш — а очевидно не ме — тя започна да отброява на пръстите си. — Първо: аз съм маг — човек не посяга да сграбчи маг, освен ако не иска да си загуби пръстите. Второ: достатъчно почитам соланската вяра, че да скверня храма. Трето: тази седмица овулирам и не мога да рискувам да забременея. Четвърто: може и да тръгна с теб след шихада, но това ще е поне след две години.
Елена си помисли, че той ще се разбеснее и ще си тръгне, но вместо това той остана.
— Добре, сега е мой ред — той също вдигна ръка да отброява на пръсти. — Първо: извинявай, че те стреснах. Второ: по време на някои церемонии друидите дори правят любов с жриците, така че не мисля, че някой би се възмутил. Трето: не съм запознат с цикъла ти, как да знам, че овулираш? И четвърто: аз съм мъж, а не някой захласнал се романтичен герой, който можеш да разиграваш в очакване да тръгне да търси свирепия звяр! Не искам от теб безсмъртна, вечна любов. Искам просто да признаеш пред себе си какви са желанията ти. Ако наистина ме искаш, престани да флиртуваш с мен и просто бъди моя!
Гневът се надигна в нея.
— Да флиртувам ли? Кога пък съм флиртувала…
— Така ли? А кой ме следеше влюбено през цялото време, докато се унижавам пред Сейра? Чий поглед ме проследява винаги, щом вляза в стаята? Същият, който проследявам и аз!
Той отново изглеждаше сякаш всеки момент ще я грабне в обятията си и тя се насили да потисне импулса да го зашлеви. Закова се на място, а той бавно се протегна и я хвана здраво под лактите.
— Виждаш ли, Елла? Нищо лошо не ти се случва, когато те докосна.
Сърцето ѝ заби болезнено в гърдите ѝ, когато той се приближи, обви ръка около нея и притисна устните си в нейните. Грубата кожа на брадичката му се отърка в нейната, а силата на прегръдката му я смути. Но краката ѝ омекнаха. Целувката им продължи с векове, а когато устните му се отделиха от нейните, тя осъзна как започва да негодува задъхано и треперейки.
— Толкова ли зле беше, Елла?
Главата ѝ се въртеше, силите ѝ я бяха напуснали.
— Но Гървон…
— Елла, отдавна вече съм в полезрението на врага. И двамата добре го знаем. От какво се страхуваш толкова много?
Добър въпрос. От близостта може би? От това, което е извън контрола ми? От това да се влюбя?
Устните ѝ потрепериха, но думите така и не излязоха.
Той отпусна хвата си.
— Елена, отговори ми честно: приемаш ли любовта ми, или не?
Тя едва стоеше на краката си.
— Лори, знаеш ли онази шега за бодливите прасенца? „Как се любят бодливите прасенца? — Много внимателно“. Ние, маговете, сме като бодливите прасенца. Два пъти по-голяма съм от теб, но съм се любила само с двама мъже през живота си. Единият беше още момче, и двамата бяхме на седемнайсет. А другият е Гървон — тя сведе глава. — Не броя онези пъти, когато съм позволявала да ме обладаят, докато съм на мисия, защото това не бяха актове на любов.
Очите му изучаваха лицето ѝ, изражението му се изкривяваше всеки път в опит да я разбере.
— Елла…
Тя го прекъсна, отчаяно желаеше той да я разбере.
— Дори когато бях с Гървон, двамата винаги бяхме ожесточено предпазливи в съзнанията си. Страхувам се да се изправя гола пред някого — свалила всичките си защити. Убивала съм мъже магове, като им позволявах да ме съблазнят, само за да мога да проникна отвъд защитите им. Ужасявам се от мисълта, че някой ще направи същото и с мен, затова не си мисли, че си играя с теб — страховете ми са истински.
Той я разбираше, а това накара чувствата ѝ към него да запърхат като пеперуди в стомаха ѝ.
— Елена, разбирам те, но аз не съм маг и не съм опасен за теб — даже тъкмо обратното — тоя я погали по косата. — Сърцето ми е в твоите ръце. Ще те разбера, ако искаш да ми го върнеш неупотребявано.