Самоотвержеността му я просълзи.
— Благодаря ти, Лори — тя прехапа устни, разкъсвана до краен предел между дълга и желанието. — Моля те, нека поговорим отново след няколко седмици. Толкова много неща се случват около мен сега и умът ми трябва да е бистър, за да се съсредоточа върху тях. Може ли?
Той се поклони.
— Даваш ми надежда, Елла. Благодаря ти.
Върнаха се в двореца умълчани. Трябваше да докладват на Сейра и Паоло Кастелини. И да изготвят план. Трябва да открия Мара, повтаряше си Елена, да открия Гървон…
Елена поднови защитите около кръвните им стаи, докато Сейра я наблюдаваше, след това напълни един дълбок меден съд с вода и се подготви за работата, която трябваше да свърши. Все още се чувстваше изморена, страхът и стресът не я бяха напуснали, а освен това и досега не бе изпробвала лечебната сила на любовта.
Защото съм прекалено пъзлива да си дам шанс…
Сейра прехапа устни.
— Та как казваш работи пророкуването, още веднъж?
Елена съсредоточи вниманието си върху зададения ѝ въпрос.
— Пророкуването е начин, по който да задаваш въпроси към така нареченото „царство на душите“. Когато някой човек умре, духът му напуска тялото и се понася свободно. Духът се състои главно от енергия и идентичност. Някои твърдят, че преминава към друго място — Рай или Ад, каквото предпочетеш, но никой не знае със сигурност. Това, което знаем обаче, е, че много души остават незабелязани тук на Урте, за да наблюдават света ни в продължение на дълги времена. Образуват една огромна мрежа, която покрива света ни, пътуват бързо от място на място по суша, но моретата могат да спрат движението им. И общуват помежду си постоянно, споделят какво са видели и научили. Наблюдават всяко наше действие. Разбираш ли ме въобще?
Сейра кимна:
— Друидът говори за същото нещо: около нас има души, духовете на починалите, които ни наблюдават. Мама вярваше, че те ни говорят и стига само да знаем как да слушаме, можем да ги чуем.
Елена потопи пръст във водата в съда и изчака движенията на повърхността ѝ да се успокоят.
— Магьосничеството е учението за общуването с царството на душите. Състои се от некромантия, вещерство, ясновидство и пророкуване. Некромантията се занимава с наскоро починалите. С вещерството можем да направляваме душите, които да ни осигурят гносис. С ясновидството поглеждаме и установяваме връзки чрез самите души, а пророкуването е изкуството, чрез което се опитваме да погледнем в бъдещето — при него задаваме въпрос в царството на душите и спрямо наблюденията и информацията, която ни дадат, извличаме своето предсказание. И запомни: ние не поглеждаме реално в бъдещето, невъзможно е. Това, което виждаме всъщност, е един по-широк обзор на настоящето — тя погледна Сейра. — Разбираш ли ме? Това, което мога да ти осигуря, е едно правдоподобно предсказание, но не и категоричен изход на събитията.
Сейра кимна и тя продължи:
— Какъв е въпросът ти?
— Попитай следното: кои са агентите на Гървон Гейл в Брокена и къде се намират?
Елена изсумтя сърдито:
— Сейра, маговете без проблем могат да се скрият от душите. Рядко получаваме съществен отговор при въпроси за други магове.
— Не всички агенти ще са магове. Попитай, моля те.
— Добре, щом така искаш.
Елена събра енергия в ръцете си и я вля във водата с рязко движение, при което се вдигна пара. Нямаше нужда да изрича думите на глас, но все пак го стори.
— Чуйте ме, души, притежава ли Гървон Гейл агенти в Брокена? Разкрийте ми ги! — изрече тя на романски и след това повтори и на джафи.
Облакът от пара помътня, във въздуха увисна тъмно нощно блато, а пребледнялата Сейра се прикри колкото можеше по-далеч над мрачния облак. В тъмата премигнаха образи, прекалено бледи, за да бъдат различени и бързо изчезнаха преди да са се оформили напълно.
Елена се вгледа внимателно, съсредоточавайки се върху отделните образи и проследявайки трептящите нишки на гностичната мрежа над града. Отговорите идваха бавно: Миналото — то беше паяжина от дребни светлинки и един пъплещ по тях паяк… Настоящето — една по-тънка паяжинка със зеещи в нея дупки, през която се стичаше някаква тъмна фигура, а паякът се криеше… И бъдещето — паякът се движи неуморно и преправя, а смътно се образуват очертанията на червена ръкавица и въртяща се монета.
Доста ясно и предвидимо, освен тази червена ръкавица, каквото и да означава. Ще трябва да го проуча.
— Виждаш ли за какво ти говоря? — Елена попита Сейра. — Доста е очевидно: мрежата му от хора беше нарушена от смъртта на наемниците му. Някои от посечените при чистките на Мустак несъмнено са били негови хора. Но не разбираме нищо друго. Маговете могат да се крият от душите наблюдатели, за да не пророкуват за тях.