— А какви бяха последните две форми?
— Червена ръкавица и монета. Обикновено зад монетата стои подкуп, а зад ръкавицата манипулация, но не знам защо е червена. Червеното обикновено е цветът на страстта и гнева. Възможно е и да се съотнася към цветовете на благородническите домове. Трябва да помисля за това.
— Цветът на Ди Кестрия е червен — отбеляза Сейра.
— В Юрос свързваме червеното с Църквата — отвърна Елена, подразнена от възвръщащата се у Сейра параноя.
Сейра се намръщи и извади лист хартия.
— Ето още няколко въпроса, които да зададеш — тя се приведе по-близо. — Трябва да разберем отговорите.
Елена въздъхна и се подчини, борейки се със засилващата се мигрена, която пророкуването ѝ причиняваше. Някои от въпросите бяха лесни, но други бяха по-трудни. Червената ръкавица, монетата, паякът — всичко се появи отново, заедно с гущер, плъзгащ се из сенките. Нахлузила ръкавицата ръка понякога държеше кинжал… Елена усети как устата ѝ пресъхва.
Ще нанесе удар и то скоро.
Елена отпи глътка студен чай и се опита да прочисти пулсиращото си съзнание. Изведнъж осъзна, че навън се е стъмнило, бе пророкувала цял ден. Ръцете ѝ се разтрепериха, разливайки чая, и тя непохватно остави обратно чашата.
— Може ли да спрем вече Сейра, изтощена съм.
Кралицата-регент се намръщи. И нейното лице издаваше умора.
— Какво научихме въобще, Елла?
— Агентът на Гейл, този с червената ръкавица, се опитва да вкара нов фактор в играта. Ръкавицата често символизира замаскиране или таен контрол. Въртящата се монета би трябвало да означава корупция. А зад гущерите често стои някой шейпшифтър или предател.
Сейра я погледна с явен ужас в очите:
— Какво ще правим, Елена? — попита тя най-сетне. — Може да е всеки и да нанесе удара отвсякъде — тя се сгуши в креслото си. — Обречени сме — искам да намеря начин да съхраня рода си, но всички решаващи карти са в ръцете на враговете ни. Толкова е несправедливо.
— Животът рядко е справедлив — отбеляза Елена, а Сейра я изгледа гневно.
— Знам. Казвала си ми го хиляди пъти. Всички правим огромни жертви и полагаме неимоверни усилия. Защо да разрушиш нещо е толкова по-лесно, отколкото да го построиш? Защо Бог позволява това да се случва?
Елена сбърчи нос:
— Кой Бог по-точно? Ахм? Кор? Или Сол?
— Всеки от тях! Защо трябва мъже като Гейл да притежават такава огромна власт?
Елена се отпусна на стола си. Пророкуването бе изцедило вярата ѝ и я бе поставило пред непосилна битка с мигрената.
— Наградата отива при победителя, а правила на играта няма, Сейра. Онези, които играят честно и почтено, винаги губят: това е истинският урок на живота. Няма богове, няма справедливост, съществува само победата.
Сейра провеси нос:
— Но това е толкова плоско — промълви тя. — Ужасен начин на мислене, Елла, наистина ли вярваш в това? Все трябва да има нещо повече, в което да вярваш.
Трябва ли? Тя потърка слепоочията си стенейки. О, в името на Кор, просто ме остави да си почина, момиче!
— Разбира се, че има, Сейра — за всеки от нас. Винаги търсим смисъла във всичко, което правим. И аз като всеки друг търся любов, щастие, достойнство, уважение. Както и сигурност, хубаво вино и малко сирене от Брича. И сън.
Тя се усмихна бегло, беше пребледняла.
— Съжалявам. Не бях много добра по етика и философия в училище.
Сейра разтри слепоочията си.
— Идва ми в повече, Елла — тя вдигна поглед към нея. — Единственото, което ми остава, е да предпазя семейството си както и с каквито средства мога.
Елена кимна натъжено:
— Това ми звучи достатъчно разумно — тя притисна глава с длани. — Проклетият му Сордел никога не го болеше главата след това — промърмори кисело тя.
Сейра я прегърна и ѝ помогна да си легне.
— Grazie, Елла. Благодаря ти за всичко — тя я целуна по бузата. — Наспи се добре — добави тя мрачно.
— Ще се видим на сутринта — изпъшка Елена, макар все още да беше ранна вечер и да не беше хапвала нищо цял ден.
Заспа дълбоко още преди Сейра да излезе от стаята. Кралицата-регент заключи вратата на кръвната си стая и застана на прозореца да се оглежда за гарвани.
— Помниш ли последния път, когато дойдох свободно в Брокена, Сейра? Преди около вече две години — не лети ли времето, кажи ми? Спомняш ли си как си поговорихме тогава? — Гейл се усмихна заговорнически, а кралицата-регент се изчерви. — Аз спазих моята част от уговорката, нали? Не съм казвал на никого за малката ни тайна.