Устните на Сейра Нести потрепериха. На лицето ѝ се изписа желанието да избяга оттам.
— Няма да издам на никого тайната ти, Сейра — побърза да добави той. — Има една стара римонска поговорка: „Заедно в добродетелта обвързани са силно хората, но в покварата връзката им е още по-силна.“ А ние сме обвързани от една обща поквара, Сейра — обичаме да шпионираме хората.
— Изобщо не съм като вас — възпротиви се Сейра, но с несигурен глас.
— По-скоро бих казал, че си. Спомняш ли си как те хванах в тайните проходи на двореца? Познаваше ги много добре, нали? Промъкваше се по тях нощем, за да наблюдаваш ухажорите си в спалните им.
Сейра наведе виновно глава.
— Споменахте, че ще ми кажете нещо, което ще ми е от полза — измърмори тя, пристъпвайки нервно от крак на крак. — Така че по-добре ми го кажете или ще отида да повикам Елена.
Заплахата беше лекомислена и той не ѝ обърна внимание.
— Но пък и ти не биваше да ме шпионираш, нали? — той размаха пръст предупредително. — Просто не можеше да устоиш да не узнаеш какво правехме с Елена, нали? Какво правят рондийските магове в леглото — дали пък не променят облика си и се чукат като демони?
Сейра зарови лице в дланите си.
— Махайте се оттук! — прошепна тя.
— Разбира се, аз знаех, че си там. Никой не може да се промъкне незабелязано след мен. Сигурно си се разочаровала да видиш единствено завесите — той се наведе по-близо до нея, тъкмо на ръба на защитите на Елена. — Помниш, че сключихме сделка, нали? Че няма да кажа на никого какво правиш, ако ми кажеш всички тайни, които си научила.
Сейра кимна мълчаливо, а той се ухили:
— Не се срамувай, нормално е да желаеш да знаеш всички тайни. Двамата с теб споделяме тази нужда. Обвързани сме от покварата си, по-силно, отколкото от добродетелта — той се усмихна предизвикателно. — Не подобрих ли тайните ти пътища като им сложих защита, която да заглушава шума? Не ги ли запазих в тайна от Елена? — усмивката му оставаше неизменна. — Двамата с теб много си приличаме, кралице-регент.
Момичето се сви като зародиш върху рамката на прозореца, но чуваше добре всяка негова дума, която той продължаваше да нарежда.
— Сейра, ти все още се промъкваш по тези проходи, нали? И знаеш всичките им пороци, нали — аферите на Пита Розко, проблемите на граф Инвейльо с парите, склонността на младия Прато да се самонаказва, дори амбициите на Лоренцо ди Кестрия. Как ли те изгаря отвътре само да знаеш, че всички, на които разчиташ, са недостойни за доверието ти!
— Елена каза, че мога да им имам доверие — изхленчи тя.
— Аха, а на Елена имаш ли доверие?
— Трябва да ѝ имам — прошепна тя с пресипнал глас.
— Не, Сейра — не трябва да ѝ вярваш ни най-малко.
— Не искам да ви слушам — изсъска през зъби тя, но не се помръдна от мястото си.
— Загледай ги двамата с Лоренцо ди Кестрия. Ако Тимори умре, няма да остане никой от Нести с подходящо потекло, за да поеме царуването. За кого мислиш, че ще гласуват поддръжниците ти? Но, разбира се, за вашите верни съюзници — Ди Кестрия, а ти си оставила тъкмо този човек да брани живота ви.
— Елена прочете мислите му и каза, че е лоялен…
— Затова ти и казах: наблюдавай ги двамата. Послушай предупреждението ми: той заговорничи срещу теб. А с помощта на Елена ще ти отнеме кралството.
— Но тя ми е вярна, закле се…
— Но млад, силен и страстен мъж като него може да ѝ предложи нещо, което ти не можеш, Сейра.
Лицето ѝ се разкриви в болезнена гримаса. Гейл наблюдаваше как думите му се вкореняват в съзнанието ѝ, как прогоряват мозъка ѝ и изкривяват чувствата ѝ. Моя си, малка и сладка кралице-регент. А сега да те оплетем в играта.
— Сейра, знам че ти е трудно да ми повярваш. И двамата знаем, че съм търгаш, че предаността ми може да се купи с пари. Но нека ти кажа само едно нещо напълно безплатно: само аз мога да запазя властта ти. Елена си мисли, че ще се провалиш, затова се присламчва към Ди Кестрия. Но аз вярвам в теб, Сейра. Толкова си приличаме, а интересите ни така се припокриват, че сигурно срещата ни е съдбоносна — а аз желая кралството ти да е непоклатимо и да се отдели от шихада, а това ще запази властта ти. Елена и Ди Кестрия искат да завлекат Джавон към неговата гибел, да те продадат в робски брак с някой джафи. Само аз мога да те спася, Сейра.
Тропна се на вратата, а кралицата-регент се сепна виновно. Тръпка от страх пробягна през тялото на Гървон, когато чу гласа на Елена. Сейра го погледна настоятелно, разтривайки усилено очи.
— Как бих могла да ви вярвам?
— Наблюдавай Лоренцо и Елена — повтори той. — Тогава ще разбереш за какво ти говоря.