— Е, кога очакваме щастливото събитие, лейди Рамита?
— В началото на следващата година, господарю — отвърна тя, развълнувана, че са я забелязали.
— Тогава значи вече са минали два месеца, така ли? — отбеляза Вълт и се обърна към Мийрос. — Впрочем, Антонин, вярно ли е онова, дето разправят за съпругите на Първонаследниците и разцвета при бременността им?
Антонин се усмихна гордо:
— Скоро очакваме първите симптоми. Могат да се проявят във всеки момент.
Вълт наклони глава с интерес и отново погледна Рамита:
— И готова ли сте за разцвета, лейди Рамита? Готова ли сте да се превърнете в маг?
— Не мисля, че една жена би могла да се нарече готова за подобно нещо, милорд — отвърна тя предпазливо, а Мийрос кимна одобрително за думите ѝ.
Зад него тя съзря изкривеното в презрение лице на Бетилон, без съмнение недоволен от мисълта, че поредният чуждоземец ще се сдобие с гносис по такъв начин.
Мийрос пое и отклони останалите въпроси, отправени към нея, след което я отпрати, за да могат мъжете да заговорят по работа. Юстина също се оттегли, като отдаде чест на Вълт и баща си с леко кимване с глава.
Хурия посрещна Рамита отвън.
— Как беше? — прошепна ѝ тя.
Рамита хвърли поглед към Юстина.
— Мисля, че мина добре.
Юстина я изгледа студено:
— Прилично беше — изглеждаше отвратена. — Мразя да ми се налага да споделям един и същ въздух с онзи нещастник Бетилон — заяви тя и закрачи устремено нанякъде без дори да се обърне.
Хурия подшушна на Рамита:
— Всеки ден става все по-кисела.
— Мисля, че е тъжна — сподели Рамита.
— Мисля, че просто си е кучка — намуси се пренебрежително Хурия. — Може би любовникът ѝ я е зарязал.
— Кой любовник? — попита Рамита. — Никой не я е посещавал.
Хурия сбърчи нос.
— Кой знае? Има си собствена къща в Дома Коструо. Среща се с някого, сигурна съм — или поне се е срещала.
Рамита си спомни как Юстина се появи с Рашид Мубарак на приема в Дома Коструо и преглътна горчиво.
— Госпожата не желае да я безпокоят в момента — съобщи Олаф.
— Не ме е грижа, трябва да говоря с нея — тросна се Рамита.
Тя избута дворцовия управник и нахлу в двора на Юстина. От гледката на шадравана, при който Алиса я учеше на рондийски, докато заграбва спомените ѝ, по кожата ѝ изби хладна пот. Позвъня на камбанката, окачена в градината и потърси сенчесто място, на което да изчака. Въздухът беше сух, сушата пъплеше от югоизток по целия град. Нищо не се движеше вече между пладне и залез; хората спяха или лежаха на сянка в опит да не помръдват. Дори тлъстите лилави мухи летяха сънливо и бавно.
Юстина се появи — изглеждаше сякаш тъкмо става от леглото, въпреки че беше ранен следобед. Намачканото ѝ наметало изглеждаше отвратително, а краката ѝ бяха боси. Тя прокара пръсти през заплетените си като след сън коси, прозя се и попита:
— Е, какво искаш?
Рамита я изгледа умоляващо:
— Юстина, имам нужда от съвета ти, моля те. Вече минаха два месеца, а все още няма и следа от този „разцвет на гносиса“, за който говорите. Съпругът ми е постоянно зает и така и не намира време да ми каже за какво всъщност става дума. Трябва да знам, притеснявам се ужасно.
Юстина Мийрос извъртя очи с досада, но седна на каменната пейка отвън и покани Рамита да седне до нея. Отблизо от косата ѝ се носеше аромат, познат на Рамита от задните улички на Аруна Нагар. Опиум. Зениците ѝ бяха разширени, а движенията ѝ — мудни.
Рамита сбърчи нос и стана да си върви.
— Съжалявам, господарке, явно сте заета. Ще си вървя.
Юстина я хвана за ръката и я издърпа обратно на пейката. Рамита осъзна, че под халата си, Юстина беше гола, и мирише на пот и възбуда. Отдръпна се настрани, искаше ѝ се да не беше идвала.
— Не, така или иначе ме прекъсна вече — отвърна Юстина завалено. — Според старите ръкописи, разцветът може да се случи по всяко време през първото тримесечие. Първо ще ти се стори, че се разболяваш или че ти се причуват гласове, след това ще се случи нещо — някакъв дребен инцидент, обикновено свързан с елемента, който ще се изяви най-силно у теб: като например да запалиш нещо, да прокараш ръка през стената. Подобно нещо се случва с тийнейджърите, когато проявяват за първи път гносиса си. Аз, например, в пристъп на ярост запалих един молитвеник, когато бях на дванайсет. Нещо подобно ще се случи и с теб — тя се изтегна и се облегна на стената.