Още щом баща му тръгна за Понтус, Аларон и приятелите му започнаха системно наблюдение на двореца на губернатора и разбраха, че Белоний Вълт ще отсъства от вкъщи поне още две седмици. Тримата се чувстваха като скандалните „Каденски плъхове“ — криминално проявена група магове от преди половин век, която причинила страшни неприятности на властите из Брича и Аргънди.
— Каденските плъхове, разбира се, са били чистокръвни благородници, а не някаква групичка отхвърлена от обществото измет като нас — отбеляза Рамон.
По-рано той се самообяви за оглавяващ плана за нахлуване в дома на Вълт:
— Просто трябва да съм аз, все пак аз съм силацианецът — заяви той.
От най-горния етаж на странноприемницата „Веселата сврака“ се откриваше добра гледка към задния вход на двореца. Масите до прозореца имаха идеалното разположение, което им позволяваше да проучват движенията на стражите. Аларон отбелязваше тихичко наблюденията си, а Рамон записваше скришом или скицираше. Масата им беше отрупана с бокали, бяха стояли там цял следобед. Момчетата бяха единствените посетители на горния етаж и бизнесът на Приси, отегчената проститутка в ъгъла, не вървеше добре.
Една от сервитьорките се качи и събра празните чаши.
— По още едно, младежи?
— Мхм — измърмори Рамон, без да вдига поглед от бележника си.
Аларон се извърна към нея:
— А? Да, добре.
Сервитьорката огледа празните бокали и вдигна поглед към отегчената проститутка.
— Момчета, не сте платили и стотинка, а като гледам не сте дали нищо и на Приси. Смятам, че е вече време да ви видим парите.
Разсеяно Рамон ѝ подхвърли един златен силациански аурос и тя кимна одобрително.
— Имаш аурос? — попита учудено Аларон, когато тя си отиде.
— Силациански аурос — предимно олово. Аз лично не бих заменил и рондийски сребърник за него, но тези тъпаци тук не разбират така или иначе.
Той хвърли поглед към Приси, която, забелязала златния отблясък, сега се запътваше към масата им. Гърдите ѝ почти изскачаха от деколтето.
— Аларон, ще помогнеш ли на горкото момиче? Май че връзките на роклята ѝ са се разхлабили — заяви той и продължи да си пише.
Приси се завъртя отзивчиво около Аларон, който се мъчеше всячески да извърне поглед от нея.
— Е? — заговори го тя със съблазнително мъркане. — Искаш ли да заровиш глава в тях?
— Не иска — отговори вместо него Рамон, без да вдига поглед към нея. — Пази се за жената на мечтите си. Което е някак тъжно, защото тя не му обръща внимание — той бръкна в кесията си, извади едно сребърно силацианско фоли и го бутна в ръцете ѝ. — Виж, вземи това и си върви. Ще го утроя, ако обещаеш никога повече да не ни заговаряш.
— Четворно и имаме сделка.
Рамон се намръщи:
— Искаш да ти платя четири фолита, за да не си легна с теб?
Тя вдигна рамене:
— Ти го предложи.
— Каква ти е обичайната тарифа?
— Три сребърника.
— Значи искаш три, за да си легнем с теб и четири, за да не си?
— Ами да.
— Добре, ето ти още два. Започни без мен, ще дойда малко по-късно.
Тя се нацупи и си замина троснато, но не и преди да прибере на сигурно монетите. Аларон се замисли за кого бе по-изгодна сделката все пак, но бързо се отказа и отново върна мислите си към Ким.
Пристигнаха поредните им чаши. Рамон отпи от киселото червено вино, изпъшка леко, а по лицето му се разля лъчезарна усмивка. Играта на престъпници несъмнено му се харесваше.
— Между другото, Ким ми обръща внимание — отбеляза Аларон. — Просто изчаквам подходящия момент.
— Да-да, само в мечтите ти, смотаняко. Все още ли има някого в наблюдателната кула?
Аларон се вгледа към мястото.
— Да, но привечер ще се махне. Ако искаш да знаеш, Ким дойде при мен и ми помогна, когато се чувствах най-зле. И ми даде амулет, безплатно.
— Нищо не е безплатно, Аларон: длъжна ти е, и то още отпреди. Обзалагам се, че се е опитала да те накара да дадем знаеш-какво на римонските ѝ приятелчета, ако го намерим.
— Не, не е — отвърна той, но реши да не споменава предложението ѝ за Ордо Коструо.
— Нали не искаме да започнем нова война с онова нещо, Ал? Трябва просто да си живеем кротко в охолност и престъпления — каза Рамон с охота.
— Аз не съм крадец и Ким също не е…
— О, моля ти се, та тя е римонка: животът на номадите е низ от престъпления.