— Благодаря ти, Джина — изрече дрезгаво той. — Ще се оправя сам вече.
Тя го погледна със съжаление в очите:
— Мога ли да ти помогна с нещо?
Той поклати глава, изпълнен с безпомощен гняв към Кол, Гавий, Мьорин и всички останали, които бяха провалили бъдещето му. Само да разрешим загадката около Ленгстрит и ще напусна това място, без да се връщам никога повече.
Той я изгледа гневно, но бързо се опомни, смекчи погледа си и добави с по-мил тон:
— Извинявай. Благодаря ти отново, Джина.
— Няма проблем — отвърна тихо тя със слисан поглед, сякаш пред нея стоеше някое дете. — Ами добре, тогава. Беше ми приятно да се видим — добави тя неловко и се отдръпна.
А тя всъщност искаше да се ожени за мен — мисълта осени Аларон. За нея беше нещо важно. Какво, по дяволите, е харесвала у мен?
— До скоро — измърмори той и си тръгна бързо.
Разбраха се да нахлуят в губернаторската резиденция вечерта на торстък, 22-ри майсенк. Наслада за отмъщение изпълни Рамон, когато разбра, че Грон Кол ще охранява сградата през нощта.
— Очакваше се, че ще има някой маг там, добре че поне вече знаем, че ще е онзи проклетник.
Аларон се намръщи:
— Не трябва да сме толкова сигурни. Кол не е лесен противник.
— Перфектно е! Ако не друго, си познаваме стоката. Знаем в какво го бива — илюзии и очевидно въздушен гносис, така че по-лесно ще го победим. Освен това чакам възможността да го смажа от бой вече седем години.
— Няма да е толкова лесно — предупреди го Аларон. — И двамата сме се сбивали с него в училище. Не се дава лесно.
— Двубоят няма да е честен — отбеляза Рамон. — Не можем да рискуваме да губим време или да вдигаме шум. Трябва да го свалим с един удар.
— Само без да убиваме — предупреди ги Ким. — Колкото и да го мразите, не ви позволявам.
Момчетата се съгласиха неохотно.
— Добре — заяви тя. — Защото измислих най-добрия начин да се справим с него.
И така Аларон се озова в голяма зелена рокля, загърнат през глава с бледосиня къса пелерина по смрачаващите се улички, докато се опитваше да върви като жена, хванал Рамон под ръка.
— Това е най-ужасният план в историята — измърмори кисело той.
— Тихичко, прекрасна моя — изсъска Рамон.
— Задник! Защо ти не облече роклята? Можеше дори да ти хареса.
Рамон се сдържа да не се изсмее.
— Изглеждаш великолепно, Аларон. Даже бих те целунал.
— Да не си посмял — смръщи вежди Аларон.
— Шшш! И без недоволни физиономии, ще развалиш ефекта.
Джина беше сравнително високо момиче, доста по-едра от Ким и Рамон, но съвсем, малко по-ниска от Аларон. Косата щеше да се окаже проблем, но Ким им подсигури руса перука отнякъде. След това не им отне много време да завършат трансформацията, особено щом приложиха и няколко съвсем обичайни замаскиращи техники: някоя и друга подплънка на разни места, малко грим тук-таме. Дори му продупчиха ушите, за да му сложат обеци. Аларон се чувстваше унижен, като пълен глупак, а ушите го боляха, но Ким беше права: трябваше той да влезе в ролята.
— Разправяш ми да съм се стегнел, а в следващия момент ме карате да се обличам в женски дрехи — заоплаква се той.
Рамон се подсмихна:
— Част от това да бъдеш твърд е да можеш да поемаш ударите вместо приятелите си, Ал. Разбира се, не е нужно ударите да са физически — да си достатъчно корав да сложиш рокля е част от това да работиш в отбор.
— Така ли?
— Абсолютно.
И в този момент Рамон развали надъхващата си реч, като избухна в неконтролируем смях.
Слънцето беше залязло, а изтъняващият сърп на луната се показваше на източния хоризонт. По улиците нямаше много хора, а стражите не биха обезпокоили момиче, хванало под ръка един боен маг, така че се промъкнаха лесно към частния вход за палата на губернатора. Не им отне много проучване да разберат, че новите помощници на губернатора се помещаваха в стаите за гости на резиденцията му, а Кол, както и се предполагаше, не се ползваше с добра слава сред останалия персонал.
Рамон остави Аларон на ъгъла на площада по пътя и отиде при другите двама, спотайващи се в малка уличка наблизо. Аларон прекоси обширното открито място с наведена глава в опити да стъпва като жена и отчаяни молитви да не срещне някого по пътя.
Откъде ти тоя късмет.
— Здравей, Джина — дочу се грубоват приветлив глас и присвил устни, Аларон се извърна леко.
По дяволите! Беше някакъв млад чиновник, не можеше да се сети за името му. Надяваше се по принцип Джина да не се отнася така дружелюбно с него.
— Здравейте — оформи гласа си, за да смекчи тоновете му и използва хипнотизъм, за да прозвучи така, както онзи очакваше — точно както се бе упражнявал през последните два дни.