Очевидно му се получи, защото младият мъж изглеждаше убеден.
— На гости ли отиваш? — попита любопитно той.
— При един приятел — отвърна нежно Аларон, кимвайки към резиденцията.
Младият чиновник смръщи вежди и изрече с отвращение:
— При Грон Кол ли? Е, не мога да те съдя за вкуса ти, но очаквах повече от сгодено момиче като теб — той наклони леко фуражката си за поздрав и си тръгна.
Съжалявам за репутацията ти, Джина. Щом изгуби младия мъж от поглед, Аларон продължи бързо напред: третата камбана за вечерта вече бе иззвъняла. Щеше да успее единствено, ако Кол бе все още там. Провалът щеше да е пагубен. Достигна до вратата на прислугата и почука с трепереща ръка.
Изчака известно време, докато се дочу гласът на някаква жена:
— Кой е?
Аларон събра целия си кураж и изрече с преправен глас:
— Тук съм да видя господин Кол.
Дочу се въздишка на отвращение, а след това друг въпрос:
— За кого да предам?
Когато Аларон отвърна „За Джина“, чу как жената изруга тихо.
Малкото прозорче на вратата се плъзна.
— Я да те видим.
Аларон срещна погледа на жената през процепа и ѝ внуши чрез гносиса си: „Несъмнено виждате Джина Уебър. Пуснете ме да вляза.“
Хипнотизмът не беше най-силната му страна, но прислужницата беше заета и не очакваше никого другиго.
— Ех, добре, влез — измънка примирено тя.
Освободи всички ключалки и отвори вратата. От кухнята се разливаше светлина, а ароматът на готвено изпълваше коридора. Жената изглеждаше на около четиридесет, а ръцете ѝ бяха целите в брашно.
— Не те мислех за такава, момиче — отбеляза тя укорително. — Ела, ще те заведа до приемната.
Тя го поведе през коридора, а навън Рамон и Ким трябваше да водят Ленгстрит през площада, в готовност да последват Аларон вътре, ако успееше да премине през стражата и Кол.
Готвачката извика един от стражарите, които си подхвърляха зарове във фоайето.
— Кърт, заведи госпожица Уебър до приемната… Чарлз, ходи да извикаш господин Мазник — нареди кисело тя.
Явно не те обичат много, а Грон Кол?, помисли си Аларон. Господин Мазник — ха-ха!
Пазачът Кърт го заведе до едно кресло в малка кръгла стая с гледка към площада. Вонеше на ръждива ризница и пот и зяпаше Аларон с любопитство.
В домовете на магове често обучаваха охраната си на защитни техники, затова Аларон вложи по-големи усилия в хипнотизма си.
Виждаш привлекателна млада жена, но тя не е за теб. Върви си.
Срещна лека съпротива. Кърт подсмръкна недоволно и се извърна да си ходи, но попита:
— За какво ви е да се срещате с Кол?
— Не ти влиза в работата, пазачо, но няма да забравя да му спомена, че си се интересувал.
Кърт се сепна:
— Извинявайте, госпожице. Не исках да ви обидя — побърза да каже той и да си тръгне.
Най-после сам, Аларон се огледа с интерес. Слабо осветената стая беше претъпкана с книги, маси и бюра, а във въздуха се носеше миризма на масло за лампи. Дочу стъпки и пооправи качулката си.
— Джина — измърка Грон Кол щом влезе в стаята. — Каква приятна изненада! Надявах се най-сетне да се вразумиш — той се запъти към шкафче с гарафи и си наля бренди в една чашка. — Няма много смисъл да се пазиш за годеника си цели две години, нали?
Аларон го наблюдаваше изпод вежди. Ела по-близо, Грон, глупако.
Грон пристъпи бавно към него.
— Знаеш ли, Джина, наистина ме разочарова оня ден със суетнята си около онзи кретен Мърсър. Той просто си получи заслуженото. Под достойнството ни с теб е да се занимаваме с него.
— Той не означава нищо за мен — осмели се да каже Аларон, докато приглаждаше креслото си с ръка, съзнавайки ясно изучаващия поглед на Кол върху себе си.
Молеше се подражанието му да е достатъчно добро, защото не можеше да си позволи ментален контакт с него.
Кол сръбна шумно и върна чашата.
— Той като цяло не е нищо — поясни той. — Но аз съм някой — личният помощник на заместник-губернатора. Докато останалите глупаци си играят на войници, аз тук си напълвам кесията. Мога да напълня и твоята — добави той с кикот. — И двете ти кесии! — той се надвеси над Аларон, който се мъчеше да държи погледа си надолу.
Усети как Кол се пресяга и дръпва ъгъла на качулката му.
— Малворн ми каза, че си голяма палавница — подсмихна се той гърлено.
О, Кор, дай ми сили…
Нещо в коридора изтрополи и Кол се извъртя намусено:
— Мамка им! Казах им да…
Аларон заби стегнатия си юмрук в корема на Кол, а илюзорната му дегизировка се изпари при удара, но Кол нямаше време да осъзнае — сви се на две, при което отгоре му се стовари вторият юмрук на Аларон, право в челюстта му. Главата му се отметна назад и той падна с тъп удар на земята. Аларон скочи върху него, готов да го фрасне отново, докато изпраща мислени трусове в съзнанието на опонента си. Погледът на Кол се премрежи и той се отпусна неподвижно.