Право в десетката!
Вратата се отвори и Рамон се вмъкна вътре:
— К’во става, Ал?
— Готово.
Мамка му, чувството беше страхотно.
Рамон се ухили:
— Добра работа. Аз се оправих с охраната, а в кухнята нямат идея какво се случва. Има ли друг, с когото трябва да се справим?
— Не, мисля, че е чисто — отвърна Аларон, когато Ким довлече генерал Ленгстрит при тях.
Тя се наведе над Грон:
— Това ли бил той? Ух, същински изнасилвач, а? А сега, да видим…
Тя затвори очи и от пръстите ѝ към слепоочията на Кол се процеди синя светлина. След това се отдръпна, леко задъхана.
— Ще си полежи така поне няколко часа — каза им тя.
Аларон се ухили на Рамон:
— Разказах му играта на копелето — подшушна му той и демонстрира няколко движения.
— Направо зеленея от яд, amici.
Ким се усмихна:
— Съжалявам, но той няма да помни, че си го ступал, Аларон. Ще се събуди със спомена, че е заспал след прекаляване с алкохола — тя се изправи. — Да вървим.
Оставиха Кол и се промъкнаха тихо през главното фоайе, нагоре по стълбите. На етажа на прислугата, едно младо момиче ги подмина без да ги види. Достигнаха до последния етаж незабелязани.
Ким се обърна към момчетата:
— Е, спалня или кабинет?
Рамон стисна устни:
— Все още залагам на кабинета — той се вгледа в сенчестите коридори напред. — Първо обаче да проверим за защити, за да не ги задействаме. Помнете: движим се бавно и предпазливо. Ким, натам е кабинетът; Ал, провери вратата на спалнята.
Аларон се приближи предпазливо — в момента, в който я докосна, вратата лумна в бледа светлина.
— Защитена е — прошепна Аларон.
— Тази на кабинета също — потвърди Рамон.
Аларон срещна погледа на силацианския си приятел. Вече бяха на територията на Вълт и възможностите да се провалят бяха неограничени. А аз все още мисля, че нито спалнята му, нито кабинетът му са мястото, което търсим…
Той пристъпи надолу по коридора.
— Къде тръгна? — изсъска раздразнено Рамон.
Аларон му посочи вратата, към която се бе запътил: стаята, която бе обозначена като резервна на картите. Върху вратата ѝ нямаше защити, затова я бутна бавно да се отвори.
Първоначално помисли, че се намира в някакъв параклис и тогава видя медалите и стената с почетни награди — украсена с легионерски транспаранти и знамена с гербове. Върху един постамент дори се извисяваше бюст на Вълт, голям колкото човешки ръст. Стаята наистина беше светилище: посветено на самия Белоний Вълт.
Ким се вмъкна зад него, а гностичната светлина в очите ѝ проблясваше бледо и прозрачно в мрака.
— Я гледай ти — каза тя, оглеждайки бюста и медалите. — Егото на Вълт сигурно може да се мери с това на някой солански полубог.
Рамон надзърна при тях:
— Какво правите тук?
— Аларон искаше да поразгледа — подшушна му Ким.
— По дяволите, съсредоточете се — ядоса се Рамон. — Спалня или кабинет?
— Изчакай малко… — съзнанието на Аларон препускаше.
Да предположим, че досиетата са тук. Не е невъзможно — мястото не е от най-очевидните, но е по-удобно и от спалнята, и от кабинета… Ако бях на негово място, щях да държа документацията си под ръка. Щях да искам да е видна, но само за мен. Щях да използвам…
Той се усмихна. Щях да използвам призоваваща руна.
Приближи се до бюста и го заразглежда отблизо, когато съзря ситен знак, гравиран в основата му. Посочи го и на останалите.
— Вижте, това е призоваваща руна.
— Да бе? — Рамон изгледа невярващо Аларон. — Наистина?
— Помниш ли как работят?
Рамон се намръщи:
— Разбира се: докосваш руната, представяш си мислено предмета и го извикваш към теб. Правехме го в училище. Но не беше много добре — добави той натъртено.
Аларон направи недоволна физиономия:
— Поставилият руната е единственият, който може да я използва. Но можеш да надвиеш чуждата магия за призоваване, ако внедриш собствената си самоличност в заклинанието. Правихме го в училище.
Веднъж.
Аларон се загледа в дребния символ. Най-вероятно е защитена — защита при допир, от онези, които не можеш да разпознаеш, преди да си ги активирал. Поне такава бих използвал аз.
— Ясно ни беше, че ще трябва да развалим една-две защити, ако ни се наложи — прошепна той.
Преди другите да успеят да реагират и преди той самият да се замисли, Аларон спусна осветената си от гносис ръка към символа, поставяйки свързваща руна върху него.