Ако е тук, значи това ще… ох, мамка му!
Очите върху бюста се отвориха и го погледнаха. Гностичен лъч го прониза и се закотви в мозъка му. Усети как тялото му се вкочанява и пулсът му се ускорява.
<Изречи паролата> изръмжа гласът на Белоний Вълт, процеждащ се от каменния бюст.
Смътно съзнаваше близостта на Рамон и Ким, които се провикваха към него, но усещаше само как в гърдите му разцъфват цветовете на невъобразима болка. Пронизаха го отровни остриета, а тялото му се вцепени. В гърлото му се заформи кълбо от звук, а гърдите му се свиха. Дробовете му започнаха да отказват, оставяйки го без въздух, а зрението и слухът му се замъгляваха.
Заслепяваща експлозия от светлина избухна около него и той изпищя едва доловимо, гърбът му се изви назад, а краката му подадоха. Но това не беше смъртта, а животът. Нещо в главата му прескочи и той отново чуваше звуците около себе си. Възвърна се и осезанието му. Лежеше на пода, хванал лицето си с ръце, стенейки, а Рамон притискаше ръка върху устата му. Ким придържаше ръцете и краката му — явно го бяха разтресли конвулсии. Но никой от тях не гледаше към него; погледите им бяха заковани върху Яриус Ленгстрит, който държеше бюста на Белоний Вълт с ръка.
Мраморът се беше сцепил през средата.
Рамон се наведе над него:
— Ал, добре ли си?
Аларон стисна главата си:
— Май да… какво стана?
— Хипнотичен капан — обясни Рамон. — Мислехме си, че си пътник, но тогава генералът сграбчи бюста и той се разцепи.
— По дяволите, Аларон — сопна се Ким. — Това беше невероятно глупава постъпка, дори по твоите стандарти — тя се вгледа в бюста. — Поне проработи ли?
Аларон вдигна поглед към Ленгстрит, който наблюдаваше бюста със смътен интерес.
— Не знам. Ей, може би опасността за живота ми е накарала генерала да се раздвижи?
— Очевидно — отвърна сърдито Ким.
— Знаеше ли, че ще стане така? — попита я той.
Тя извъртя очи с досада:
— Не… идеята ми беше да го накараме да докосне защитите, които срещнем, и да се надяваме, че инстинктите му ще заработят.
— Аха… А не е ли малко жестоко така?
Тя го погледна и вдигна леко рамене.
Той преглътна:
— Добре де.
Изправи се и се пресегна към бюста, но Ким го избута встрани.
— Почакай, нека го погледна първо. Изглеждаш полуумрял.
Тя постави ръка върху руната и затвори очи.
— Добре, много интересно — каза тя след минутка. — Защитата е свалена, но призоваващата руна е незасегната и върху нея има някакъв отпечатък. Направил си го, Аларон. Невероятно.
Аларон въздъхна и внимателно постави показалеца си върху символа, активирайки призоваващата руна.
— Генерал Яриус Ленгстрит — изрече неуверено той, но в този миг се разнесе съскащ звук и една от дървените дъски на стената се отлепи и иззад нея към него долетя един свитък.
Дъската се върна безшумно на мястото си. Ким улови свитъка, сияеща от въодушевление. Вгледа се в надписа му и усмивката ѝ се разшири още повече.
— Беше прав, Аларон — това е! Сигурна съм… — тя прибра свитъка в колана си и го погледна. — Но все още си си идиот. Можеше да умреш.
Рамон се приближи да огледа дървената дъска, но бързо отдръпна ръка от нея.
— Все още е защитена. Направени са да се взривят, ако някой се опита да влезе с взлом. Ако бяхме тръгнали с железен лост към стените, досиетата щяха да са на прах.
По лицето му се разля едва доловим одобрителен поглед, сякаш преосмисляше охранителните мерки в собствения си дом.
— Вълт сигурно е голям параноик — отбеляза Ким. — Вероятно има някаква силацианска нишка…
Изведнъж, тя се вцепени, а очите ѝ се разшириха в ужас. Аларон и Рамон също го усетиха: внезапно задушаващо бумтене, сякаш хиляди ковачи удряха с чуковете си по самия въздух в опити да размажат на парчета самото време, в което бяха попаднали. В съзнанието на Аларон се оформяше призрачен силует на разярено лице, блъскащо се с все сили в прикриващата му руна. И тримата подсилиха енергията в защитите си, но атаката беше по-силна от всичко, с което се бяха сблъсквали по време на тренировки. Аларон усети как защитите му започват да се свличат, а ужасна болка пронизва черепа му и тогава…
… атаката се разпадна, изпари се за един дъх. Яриус Ленгстрит стоеше като статуя помежду им с ръка вдигната отбранително над тях.
— Генералът го спря! — прошепна Аларон с удивление. — Сигурно беше работа на Вълт, опитът му да разбере кой е задействал защитите му.
— Тогава трябва да вървим — изсъска Ким. — Следващата му стъпка ще е да се свърже с подчинените си.