Тя издърпа генерала към вратата. Той я последва с празен поглед, сякаш случилото се преди секунда не означаваше нищо и е вече отдавна забравено.
Рамон побърза след тях.
Аларон се огледа из стаята. Можеше да последва втора атака всяка броена секунда. Но той не можа да се сдържи. Докосна отново руната върху бюста.
— Аларон Мърсър — изрече той на висок глас.
Друга дъска се плъзна и още един запечатан свитък се появи във въздуха. Той го грабна, мушна го в наметалото си и се затича към останалите.
Успяха да излязат без произшествия, оставяйки стражата и персонала дълбоко потънали в гностично създадени сънища. Площадът беше пуст, пустееха и уличките, по които преминаха.
Бяха го направили. Ухилиха се радостно и ликуващо един на друг.
Рамон взе ръката на Аларон в своята и му се усмихна дяволито:
— Е, мога ли да те изпратя до вас, прекрасна моя? Харесват ми високите момичета — добави той ухилено.
— Ако не ме заведеш у дома до пет минути, мама ще те изкорми — отвърна Аларон.
— Защо всички казват така? — въздъхна дребният силацианец.
Връщането у дома сякаш им отне цяла вечност, но успяха да се приберат без проблем и без никакъв знак, че след тях се е вдигнала тревога. С когото и да се бе свързал Вълт, за да разучи на място нахлуването, явно работеше внимателно. Но се почувстваха в безопасност чак, когато стигнаха у дома и заключиха вратата след себе си. Скупчиха се в обща прегръдка, придърпвайки и Ленгстрит при тях, и се развикаха радостно.
Някой ощипа Аларон отзад и той изпищя, отдръпвайки се от прегръдката.
— Кой го направи?! — попита ядосано той, докато другите се превиваха от смях.
Рамон му смигна:
— Е, скъпа, да ти помогна да свалим тази рокля?
Веднага щом се преоблякоха и настаниха в креслата във всекидневната, Ким разтвори свитъка на Ленгстрит. Тесла отдавна беше в леглото, а генералът дремеше в любимото си кресло.
— И така, да видим какво пише в досието на генерала — обяви Ким и издърпа няколко здраво завързани страници, в началото на всяка от които стоеше печатът на Стражата. — Вижте: „Доклад за арестуване на затворник «Л»“ — това е. А ето и описанието на параклиса…
Тя постави хартиите на масата, подскачайки от въодушевление. Аларон си мислеше, че никога не я е виждал толкова красива.
Рамон наля питиета и тримата вдигнаха тост за успеха си.
— Amici, колкото и на мен да ми се иска да прочетем всичко тази вечер, мисля, че трябва първо да се наспим. Но браво на нас! Проникнахме, на Аларон му се падна да цапардоса Кол, взехме каквото искахме и излязохме незабелязани. Просто идеално.
— Е, не точно незабелязани — напомни Ким. — Вълт разбра, че някой е влязъл с взлом в дома му.
— Но е в Антиопия — усмихна се самодоволно Рамон. — Няма да се върне до седмици, а и нищо не ни обвързва с нахлуването. Гениални сме: отстъпете Каденски плъхове, задава се нова банда в града!
Изпиха питиетата си и неохотно легнаха да спят. Аларон не им спомена за втория свитък. Като се замисляше сега, осъзнаваше, че е направил ужасно глупава грешка, но не можеше да стори нищо вече — беше прекалено късно. Изчака, докато тоалетната се освободи, за да се затвори и да разгледа свитъка насаме.
Вътре бяха записките му от дипломната работа. Затрепери от гняв. Наистина ги беше откраднал Вълт или по-скоро беше накарал някой да му ги занесе. Тогава погледът му се спря върху един лист в досието: писмо от една страничка, сгънато сред записките му:
До: Люсиен Гавий, директор на Турм Заубърин, Норостийн
От: Белоний Вълт, губернатор на Норос
Заповядвам ви да скъсате ученика си Аларон Мърсър. Вие решете на какво основание, но аз лично предлагам непристойно поведение. Въпреки това обаче ви забранявам да му поставяте обичайната оковаваща руна или да го следите за последвало притежание на незаконен амулет. Дал съм заповеди и на Стражата. Отправяйте всичките си запитвания към мен, а в мое отсъствие — към капитан Мьорин.
Аларон стоеше, гледаше недоумяващо и обвил ръце около себе си, започна да трепери. Вълт бе разрешил тайно притежанието му на амулет? Но защо? И щом върху провалените магове се слагаше оковаваща руна, защо не бяха сложили и върху него?
Вълт е искал да продължа да имам достъп до гносиса, но защо? Имаше само една възможна причина: Вълт сигурно беше предрекъл нещо за него, когато бе видял разработката му. Значи Вълт иска аз да намеря Сциталата…
Той си спомни редовете, написани за Вълт в „Генерали от славния бунт“:
„Майсторството му в пророкуването му позволява да предвиди всички изходи от играта.“