31.
Любовници
Магьосничество
Магьосничеството успява да достигне до сърцевината на най-заплетените и все още неразгадани мистерии в света — живота след смъртта и съществуването на душата. Докато гносисът съумява да даде свидетелства за наличието на някаква форма на живот след смъртта, той не доказва, и дори не загатва дали този живот представлява някаква цел, възмездие или е всъщност просто едно удължено избледняване, заключителната част на истинския ни край. Съществуването на Бог не е нито доказано, нито опровергано. И въпреки това, посредством магьосничеството, магът може да общува с душите на мъртвите и да получи тяхната помощ (благодарение на вещерството); да прави предположения за бъдещето (пророкуване); да установява връзки на далечни разстояния (ясновидство); или да манипулира с телата на мъртвите (некромантия). Доколко всяко едно от тези приложения на магьосничеството е законно оправдано е тема за разискване сред моралистите.
Непосредствено след края на Бунта, рондийските легиони тръгнали от град на град из цял Норос, за да издирят по-изтъкнатите от въстаниците и да ги накажат със смърт за назидание на цялото население, въпреки че повечето от тях вече били помилвани. Елена помнеше един такъв случай: палачът спря невъзмутимо за миг, с надвиснала над жертвата си брадва. Момчето, положило глава на голям каменен блок — да, беше още момче, сигурно нямаше и деветнайсет, хлипаше тихо в очакване на смъртта. Нямаше основание за това кратко прекъсване: беше преднамерено и жестоко, а главорезът се наслаждаваше на момента на представлението си пред тълпата под слънцето.
Сега тя разбираше добре как се бе чувствало това момче. Брадвата на Гървон тегне над всички ни. Чувствам го.
Това усещане застигаше всички. Сейра се отдръпна: постоянно заета, тя престана да си споделя с Елена, с което ѝ напомняше за подобния си труден етап, през който бе преминала преди няколко години, когато започна да шпионира хората около себе си. За известно време стана потайна, а поведението ѝ беше долно и непристойно, докато Елена не я върна към здравия разум.
Тимори все по-често плачеше и измъчваше до смърт Борса. На Елена ѝ се искаше да прекарва повече време с детето, да си играят както едно време, но беше прекалено затрупана с работа и винаги изморена. Дори Лоренцо се държеше странно, очите му винаги пълни с копнеж, а в обичайното му спокойно поведение се прокрадваше несигурност.
Как ми се иска просто да се кача на кон и да избягам — но къде да отида?, чудеше се тя.
Мара отново бе нападнала — този път един от приближените на Мустак, и след поредното безуспешно издирване на жената анимаг, Елена се прибра с наведена глава в стаята си. Тарита нареди на двама здрави мъже от прислугата да донесат кофи с вода, за да напълнят старата изтърбушена каца за вино, която Елена използваше за вана. Сама затопли водата с последни гностични сили и се потопи в нея с въздишка.
— Гладна ли сте, господарке? — попита Тарита.
— Май че не — осъзна Елена и поля отново главата си, потапяйки се в удоволствието на влажната топлина. — Би трябвало да съм, но ми е прекалено изморено да ям сега. Ще закуся обилно на сутринта.
Тя се изправи и пое кърпа от Тарита.
— Имате страхотно тяло, господарке — отбеляза тя. — Силно и атлетично.
— Но не и много женствено — отвърна Елена, докато се изтриваше с кърпата.
— Мисля, че формите ви биха задоволили всеки мъж — каза Тарита с обичайната си смущаваща искреност. — Лоренцо ди Кестрия не харесва ли тялото ви?
— Тарита!
Елена я изгледа с досада, уви се в кърпата и седна на леглото си, чудейки се какво да облече за вечерта.
— Тактичността май ти е чужда на теб, а? На колко си години?
— Не знам със сигурност, но мисля, че съм на петнайсет. Прокървих вече — тя подсмръкна зачудено. — Защо?
— Просто питам — но една натрапчива мисъл изплува в съзнанието ѝ. — Тарита, а ти как се озова в онази ракла, когато Горгио започнаха да избиват джафи прислугата?
— И преди сте ме питали, господарке: видях какво се случва наоколо и се скрих там.
— Къде? Със сигурност не си стояла в онзи долап цял ден, нали?
— Че защо не? Войниците влязоха в стаята само веднъж и изглежда бързаха да излязат. Изплаших се, че ще ме открият, но някакъв офицер дойде и ги отведе с него. След това всичко утихна.
Елена най-сетне си спомни мисълта, която я глождеше оттогава.