— Кой те заключи в онази ракла, Тарита?
Изражението на момичето застина, а Елена инстинктивно се обгради със защити, в случай, че Тарита станеше нападателна. Страховете ѝ не се оправдаха, защото вместо това момичето изхлипа и заотстъпва назад.
— Няма да те нараня, момиче, но трябва да ми кажеш истината — добави Елена с твърд глас.
Тарита се свлече на колене на пода:
— Моля ви, господарке — щях да ви кажа, когато се уверях, че е безопасно, кълна ви се — тя пое дълбоко дъх и погледна Елена в очите.
Под тъмния тен на кожата ѝ лицето ѝ бе пребледняло.
— Беше Порша, господарке.
— Порша ли? Порша Толиди? Сестрата на Фернандо? Че защо ѝ е да прави подобно нещо?
— Защото с Фернандо бяхме любовници — прошепна тя.
— Какво?! — Елена се изправи и надвеси над момичето, което се присви на пода. — Какви казваш сте били? А Солинда…?
Нов поток от въпроси изплува в главата ѝ. Тарита трепереше на пода, а очите ѝ бяха пълни със страх.
— Фернандо накара Порша да му обещае, че ще ме пази, господарке. Моля ви, щях да ви кажа, но близките ми ще ме убият, ако разберат, че съм си легнала с някого от Горгио.
Елена отново седна на леглото си, мислите ѝ препускаха.
— Защо Порша не те отведе на север?
Тарита я погледна, както винаги, когато правеше някой глупав ход на табула.
— Защото Горгио избиваха всички от прислугата — ако ме откриеха сред тях на север, просто щяха да убият и мен. Порша ме пощади заради брат си.
Елена се пресегна, хвана момичето за брадичката и се вгледа в очите ѝ:
— Няма да издам тайната ти, Тарита. Заклевам ти се — но мислите все още бушуваха в главата ѝ. — А какво стана с Фернандо Толиди?
— Беше убит около седмица преди да дойдете вие и Горгио да си тръгнат.
— Бил убит ли? От кого?
— Принцеса Солинда го уби — отвърна Тарита без колебание.
— Пресвети Кор! Солинда ли? Да не ме лъжеш?
Момичето вирна брадичка предизвикателно и повтори:
— Принцеса Солинда го уби.
Елена я гледаше с недоумение:
— Сигурно се бъркаш…
Тарита се вгледа в очите ѝ с несломим поглед:
— Ако искате ми вярвайте, господарке.
— Не разбирам…
Тя си спомни настървеното и озлобено създание, с което се сблъска, когато издърпаха принцесата от руините на Лунната кула, и как безуспешно се опита да го свърже с усмихнатото и жизнерадостно момиче, до което бе прекарала цели четири години. Пресвети Кор!
Тя потупа по дюшека до себе си:
— Ела седни, Тарита. Моля те, разкажи ми как се случи всичко.
Тарита се изправи грациозно на крака и свенливо седна до Елена, като внимаваше да не се докосне до нея.
— Господарке, сър Фернандо беше помощник на посланика на Горгио. Ухажваше принцеса Солинда, но както знаете, нямаше шанс да е с нея — тя сякаш вирна горделиво глава. — Аз вече не бях девствена и той ме хареса, а когато се прибра превъзбуден в покоите си след танците, имаше нужда от жена. Искаше мен.
Елена изгледа момичето. Тогава трябва да е била на колко, четиринайсет? Боже мой, в какъв свят живеем.
— Тогава вие заминахте за Форенса с кралицата, принцеса Сейра и принц Тими. Дворецът кипеше от подготовка за пристигането на пратениците на султана. Тогава магистър Сордел уби добрия крал Олфъс и Горгио нахлуха в града. Нахълтаха хиляди войници и изнасилваха жените навред, но Фернандо ме защити — момичето сведе поглед към земята. — Каза ми, че ме обича.
И може би наистина те е обичал, помисли си Елена. Той самият беше само на осемнайсет. Няма да е и първият, влюбил се в момиче от прислугата, нито пък първият, престорил се, че обича някое наивно младо момиче, само за да се наслади на хубавото му тяло.
— А ти обичаше ли го?
Тарита се смути.
— Харесвах го. Но ние не прекарвахме много време заедно, господарке. Правехме секс и веднага след това се връщах към задълженията си. Може би с времето щяхме да се обикнем.
— А какво стана между него и Солинда?
— Принцесата беше много разстроена, баща ѝ беше мъртъв, а тя — затворничка. Видях я веднъж, плачеше. Фернандо се опитваше да я успокои, но тя го удари — видях и отпечатъка от ръката ѝ върху кожата му.
— Той ядоса ли ѝ се?
— Не, натъжи се. Той беше добър човек, господарке. Съжаляваше я, казваше, че просто е ядосана на цялото му семейство, но не и на него. Дълго време държаха принцесата заключена. След това пристигна лейди Вейдия, но дори не разрешаваше на прислугата да припари до стаята на Солинда. Тогава след няколко седмици Алфредо Горгио съобщи, че Солинда и Фернандо ще се женят и двамата започнаха отново да се срещат, сякаш не се бе случило нищо нередно. Всички ги виждахме да се разхождат заедно и изглеждаха щастливи.