Макар че ми липсва момичето, което някога беше…
Сейра обобщи накратко ситуацията им: агентите им в Кеш съобщаваха за безкрайни колони от мъже, виещи се на запад към долината Хеб. Един търговец докладваше, че Томас Бетилон е въвел насилствено наложен вечерен час в Йебусалим. Белоний Вълт бил изпратен от рондийците на дипломатическа мисия към Ордо Коструо. На север Горгио били тихи, но строели високи дървени козлови кранове, от онези използвани за пристанища на въздушни кораби. Носеше се слух, че Доробон се завръщат. Дори Джавон да избереше да пренебрегне Похода, войната така или иначе щеше да ги застигне. Но тези новини вече бяха на няколко дни или седмици — без мрежата от доносници на Гървон Гейл, всяка нова информация сега беше ценна.
Разискваха нашироко относно шихада, но не успяха да достигнат до единодушно решение. Да изпратят войските си на юг, когато Горгио очакваха подкрепление от Доробон, граничеше с лудостта, но да отхвърлят напълно исканията на султан Салим би било равносилно на самоубийство. В крайна сметка гласуваха в полза на шихада само с един глас разлика — решителният глас на Сейра. Елена забеляза, че Лоренцо гласува „против“ и това не се хареса на Сейра.
Срещата се проточи дълго и дори най-заядливите съветници вече искаха да си ходят, когато Сейра повдигна един последен въпрос:
— Елена ме помоли за разрешение да доведем обратно Солинда от Крак ди Кондотиори — заяви открито тя.
Думите ѝ накараха всички да прекъснат приповдигнатите си от мисълта за края на събранието шеги и да се вторачат в нея.
— И с каква цел? — попита най-сетне граф Инвейльо. — Върху нея все още има обвинения в измяна, а така и не я поставихме на съд. Можем ли да допуснем един публичен процес в сегашното си деликатно положение?
Пита Розко вдигна пръст с възражение:
— Ще я използваме като пример — така ще покажем на хората, че сме решени да се изправим лице в лице с този проблем…
Сейра го прекъсна:
— Елена иска само да я подложи на разпит по отношение на събитията около смъртта на Фернандо Толиди. Ще я придвижим без много шум. В зависимост от отговорите, които получим, ще решим и дали да я изпратим отново на юг.
— Тогава защо доня Елена не си отиде сама на юг и ни спести грижите по това толкова сложно и опасно предвижване на затворничката? — измърмори Пита.
— Защото няма да я пусна — отвърна категорично Сейра. — Просто ви осведомявам, не подлежи на обсъждане — но след това гласът ѝ поомекна. — Солинда все още е моя сестра и аз също искам да я видя. Искам да знам дали наистина поставя Горгио пред семейството си. Ако е така, няма да има милост за нея — в гласа на Сейра се прокарваха глухи, призрачни нотки. — Но това ще го обсъдим друг път — тя се изправи рязко. — Това е всичко, господа.
Когато мъжете се разотидоха, Сейра дръпна Елена и я помоли да повърви с нея — изключителна рядкост в последно време.
— Елена, част от мен не би се и замислила да остави Солинда завинаги в подземията на крепостта — призна си тя. — Вече не знам какво да правя с нея.
Елена отвърна със съчувствие:
— Ще я разпитам възможно най-бързо и ще я изпратим отново там. Няма нужда дори да я виждаш.
— Има, Елла — разбира се, че трябва да я видя — Сейра изпъна гръб, съзнанието ѝ вече препускаше напред. — Другата седмица пристигат пратениците на султана. Какво ще им кажем?
— Че ще се радваме да потанцуваме заедно, но вече програмата ни е пълна?
Сейра се усмихна сдържано:
— Това май наистина е всичко, което можем да им кажем. Съмнявам се обаче, че Салим ще е въодушевен. Или пък джафите. Ако Доробон се върнат, не мога да си позволя армиите ми да са в Хеб — тя се прозя унило. — Лоренцо ди Кестрия гласува против участието ни в шихада — отбеляза тя. — Изненада ме.
— Май Лоренцо смята, че е редно да се занимаем само с един проблем. А и твърди, че съюзът между Доробон и Горгио поставя пред нас неотложни проблеми, с които трябва да се справим.
Сейра се намръщи:
— Ди Кестрия винаги са ме подкрепяли — измърмори тя и погледна Елена. — Мислех, че си го обучила по-добре.
— Ако това трябваше да е някаква шега, не беше смешна, Сейра.
Тя си мисли, че спя с него. А и кой ли още друг?