Сейра отвърна студено:
— Само казвам, че обикновено сте единодушни по повечето въпроси. Няма нужда да се обиждаш.
Елена се сепна:
— Извинявам се, Ваше Величество. Уморена съм.
Уморена до смърт. Достатъчно уморена, че да правя глупави грешки.
Тя се поклони, съзнавайки, че неколцина от съветниците бяха дочули разговора им.
— Моля да ме извините — тя побърза да си тръгне, разтърсвана от мислите: Какво се случва с моята принцеса? Къде е момичето, което познавах?
Качи се немощно по стълбите, подвоуми се дали да си вземе вана, но избра медитацията вместо това. Отиде в стаята си за тренировки в кулата и преди да разчисти оръжията и свали мантията си, кимна извинително към Бастидо, когото напоследък пренебрегваше често. Вдигна капаците на прозорците и остави огненочервените лъчи на залязващото слънце да я изкъпят в светлината си, преди да свали панталоните си и връхната си туника, да разгъне тънката постелка, която държеше навита в ъгъла, и да започне тренировката си. Изкуството на йога поначало бе възникнало в Лакх, но след отварянето на моста Левиатан било разпространено и сред много магове от Юрос, които го намерили за полезно не само за тренирането на тялото, но и на духа.
След половин час, тя вече започваше да се изпотява, вглъбена в упражненията си, но изведнъж звукът от отварянето на врата я върна обратно в реалността. Очите ѝ се стрелнаха към меча ѝ. Поуспокои се, когато видя, че натрапникът беше Лоренцо ди Кестрия, но въпреки това настръхна при мисълта да е насаме с него.
— Доня Елла, мога ли да ви прекъсна?
Тя сведе поглед към дрехите си — прилепнало от пот бельо, и след това вдигна очи към него:
— Лори, нали знаеш, че ако нахлуеш така в стаята на някоя жена, тя най-вероятно би се разкрещяла?
Той се плъзна покрай нея и отиде до прозореца.
— Знам. Съжалявам. Надявах се на добрата ви воля — той се извърна, залезът озаряваше лицето му, и протегна ръка към нея. — Казахме, че ще говорим отново, когато се върнеш от кръвната кула. Е, върна се, и аз искам да проведем този разговор сега.
Ох, боже…
Тя го остави да я издърпа на крака. Коленете ѝ поддадоха, а влажната топлина на тялото ѝ се стече по корема ѝ. И по-надолу.
— Трябва да се облека — измърмори разсеяно тя.
Той я спря само като застана зад нея и обви ръце около тялото ѝ. Бяха здрави и топли, силни като крепостни стени. Тя потъна почти неволно в прегръдката му.
— Харесва ми да те гледам. Движиш се с такова изящество — прошепна той в ухото ѝ, — като водата — нежно, той я обърна, така че и двамата се изправиха пред прозореца. — А тук, в тези сухи земи, тя е скъпоценна.
Заедно двамата се вгледаха отвъд морето от тухлени къщи, към пустинния хоризонт и голите форми на планините на запад. Елена се опита да си спомни как изглеждат горите, но не успя. Не можеше да мисли трезво за нищо друго, освен колко добре се чувства в ръцете му, обвити около нея.
— Разкажи ми за Индрания — побърза да попита тя в опит да си спечели време за размисъл.
Той се усмихна нежно.
— О, но хората там използват името Лакх, а не Индрания. Може би е най-странната земя на света. Червени почви, зелени дърветата, минарета, издигащи се над червените покриви на къщите. Жизнерадостни хора и цветове. Човек не би могъл да твърди, че познава цветовете, преди да стъпи на някой лакхски пазар. Жените носят най-ярките и наситени червени и зелени тъкани, най-искрящо жълти или оранжеви, блестящи в позлатена бродерия или украсени със скъпоценни камъни. С изкусни шарки и невероятен детайл — той погали ръцете ѝ над лактите. — Някой ден ще те заведа там, ако пожелаеш.
Мечта за свобода и пътувания: надежда, която да я крепи.
— Разбира се, че искам, Лори. Звучи прекрасно.
— Движението е свобода. Пътят те зове и ти загърбваш всички грижи, оставил се да те отведе далеч, където мечтите ти те очакват.
Тя въздъхна и потъна в прегръдката му. Той я целуна по лявото, а след това и по дясното ухо, а тя потрепери с наслада. Сгушил се в шията ѝ, попита:
— Бих ли могъл да си получа целувката си сега, Елла?
Тя се извърна в ръцете му и го погледна в очите, само на няколко сантиметра от нейните. Въздъхна леко и безпомощно:
— Би могъл.
Тя притисна устни в неговите и отпи жадно от целувката му. Имаше вкус на кафе. Тя усети как защитите ѝ се разпадат и се оставя да я поведе до постелката за йога, нежно поставяйки я да легне по гръб, обсипвайки с целувки шията ѝ, а леко наболата му брада се отъркваше в нея и в бузите ѝ. Ръката му се плъзна под потната ѝ туника и погали лявото ѝ зърно, след което нежно я разкопча. Веднъж започнали, тя усети вътрешен натиск да приключи по-скоро, но той нямаше никакво намерение да бърза и вместо това забави движенията си, проточи ги във времето, целувките му станаха още по-нежни, по-малко настойчиви, а докосването му — по-закачливо, възбуждащо.