Съблече дрехите ѝ внимателно, обсипвайки я с нежни нашепнати думи и се плъзна надолу по тялото ѝ.
— Съществува едно лакхско писание, наръчник в изкуството на любовта. Първата му книга описва начините да задоволиш една жена без да проникваш в нея — обясни той, целуна венериния ѝ хълм и прокара език през отвърстието ѝ така деликатно, че я накара да застине на място.
Тя вплете пръсти в къдриците му, докато той остана там сякаш с часове, стимулирайки я с уста, играейки си с език и засмуквайки, докато не я доведе до вихър от бурни последователни кулминации, а сподавените ѝ викове увиснаха влажни във въздуха.
Когато тя се посъвзе, той се плъзна върху тялото ѝ.
— Втората книга разказва за проникването в жената — каза ѝ той, докато се плъзна в нея.
Тя се сгърчи под него и започна да тресе бедрата си, но той я укроти и ѝ прошепна:
— По-бавно, amora, винаги бавно.
Усещаше го огромен в себе си, а когато най-сетне се задвижи по-бързо сякаш отне целия дъх от тялото ѝ. Вкопчиха се един в друг, с всяко движение насладата се покачваше, сетивата ѝ се изпълваха с него: с въздишките, с допира на кожата му, с аромата и с движенията му: всепроникващи и божествени. От присъщата ѝ резервираност не остана и следа и тя започна да стене, останала без дъх, когато най-сетне той се тласна силно в нея и с рев като на бик свърши в конвулсиращото ѝ тяло. Отне ѝ цяла вечност, докато се опомни. Слабините ѝ плуваха в телесни течности, а кожата ѝ — в пот.
— Беше невероятно.
— Благодаря ти — той се усмихна бавно, някак непонятно сериозно, почти преценяващо.
— За какво си мислиш? — попита тя учудено.
— Че си едно удивително създание. Маг, способен на всякакви чудеса — той се измъкна внимателно от нея и легна на една страна, с лице, притиснато към нейното, — но преди всичко си жена.
— Не, не съм. Аз съм Героят на кралицата-регент, преди всичко друго.
Той я погледна в очите:
— За мен първо си жена — целуна я преди да успее да отговори, и я притисна покровителствено в обятията си.
Тя го целуна по бузата, внезапно обзета от свенливост сега, когато неотложната ѝ нужда бе задоволена. Или поне засега. Сложна плетеница от надежда и страхове закипя в нея. Въпреки че инстинктът ѝ подсказваше да се отдръпне и да прецени размера и същността на случилото се, то беше невероятно — по-добро от всичко, за което бе мечтала.
— Е? — попита закачливо тя. — За какво искаше да говорим?
Той изсумтя:
— Жени! Винаги, когато са в леглото, трябва да приказват ли, приказват, приказват… — той се засмя, но в крайна сметка той запълни настъпилата тишина с разкази за местата, по които бе странствал. Стаята се изпълни със сенки, когато нощта започна да се спуска, но Елена дори не забеляза — съзнанието ѝ следваше думите му, пътешестваше по местата, които той ѝ описваше.
— Пътуването звучи страхотно — промълви тя, когато Лоренцо замлъкна за миг накрая.
— Невероятно изживяване е — съгласи се той, — но може да бъде и много самотно. Никога не си сигурен дали ще те посрещнат сърдечно навсякъде, където отидеш. Едно малко недоразумение или несъзнателно изречена дума може да те запрати отново сам на улицата с нищо друго, освен да продължиш напред. Някои градове са крайно негостоприемни. Но други разтварят обятия, за да те приветстват.
Обзалагам се, че теб те приветстват, помисли си тя, вглеждайки се в красивото му лице.
— Сигурна съм, че с чара си ти лично си успял да се измъкнеш от всяка опасна ситуация, господинчо.
Той се усмихна с крайчеца на устата си:
— Разбира се, екзотичните чуждоземци винаги имат един определен чар, не мислиш ли? Както и вие самата, доня Елена: всички мъже са запленени от вас.
Тя го изгледа скептично:
— Ужасени или потресени: може би. Когато пристигнах в началото, всички рицари бяха разярени, че чужденец — и при това някаква си жена! — е счетена за по-способна от тях да защитава кралските деца. Използваха всеки удобен случай да ме упрекват, да ме унижават и да се опитват да ме превъзхождат — а някои дори имаха нахалството да ме свалят!
— Сигурно ти е много трудно тук, така както не показваш признаци на благоразположение или привличане към някого, за да не допуснеш той да те притежава.
— Именно: когато някой мъж спечели една жена, той я е извоювал. Излязъл е победител, триумфирал е над нея, докато жената в същото това време е съсипана и омърсена. Мъжът си ляга с някое момиченце от двора и всички вече гледат с по-добро око на него: доказал е мъжеството си. Но онези млади момичета са покварени от това свое отдаване.