— Значи и други мъже тук са се опитвали да те съблазнят? — попита той, отклонявайки темата на разговора.
Тя реши да си признае:
— Някои — най-самонадеяните от тях. Но повечето ме мислят за някакво изчадие: боен маг, но жена. Като някакво извънземно същество съм за тях. Ако успееха да ме победят в дуел или да ме вкарат в леглото си, щяха да ме вкарат в дребните си заповеднически схеми. През първата ми година тук бях под постоянна обсада.
— Звучи много изморително — отбеляза Лоренцо след някакво време.
Елена го погледна, опитвайки се да подреди чувствата си. Той беше чаровен и честен. Не беше маг и може би затова никога нямаше да я опознае напълно, но пък с него тя можеше да се отпусне както с друг маг. А сексът им беше наистина божествен. Сякаш той беше някакъв магнит, привличащ кожата ѝ като метал към себе си. Гласът му беше нисък и гърлен, точно от този тип, който обожаваше. Фантазии за плътски удоволствия започнаха отново да изпълват съзнанието ѝ.
— Е, имаш ли си един от тези индрански наръчници за секс? — попита тя дяволито.
Той се ухили и облегна назад:
— Разбира се! Може да осигури много добро вдъхновение да оживиш нещата в някоя мудна вечер. Базира се на четирите принципа на удоволствието — той вдигна ръка, за да отброи. — Първи: всяко едно тяло може да отдава и да получава удоволствие. Втори: докато не открием собствените си желания нямаме достъп до пълната наслада от удоволствието. Трети: удоволствието е преходно, но ни дава възможност да надзърнем във вечното щастие на дома Божий. И четвърти: ключът към удоволствието не се намира в тялото, а в ума. Писанието се основава най-вече на този четвърти принцип и групира мирядата от съчетания, която описва в четири най-важни стъпки. Създават се четири етапа на любовното съчетание и се обвързват с цикъла на луната. Доста е живописно. Амтехианите осъждат книгата, но въпреки това може да се намери лесно, дори в предполагаемите амтехиански градове. Разбрах дори, че някакъв скриптуалист я пригодява към амтехианските обичаи. Тук, в Ахмедхаса, хората се наслаждават на удоволствието, докато рондийците, доколкото съм забелязал, са сдържани и превзети — той повдигна саркастично вежда.
Тя сведе примирено глава, припомняйки си кратките моменти на любов, на които се отдаваха преди с Гървон — по-скоро, за да утолят нуждата си, отколкото да се насладят на празника от удоволствието.
— Значи аз съм поредното ти завоевание? — отбеляза тя.
— Е, разбира се, имам много опит с жените — той отвърна, без много извинение в гласа.
Тази мисъл обаче не я отблъсна никак:
— Тогава значи, че съм в добри ръце — изрече тя с усмивка.
— Така и трябва — отвърна той самоуверено. — А като казваш ръце…
Той плъзна ръката си по корема ѝ, обхвана с длан венериния ѝ хълм и започна отново да я стимулира.
Тя изстена леко и се предаде още веднъж.
Сейра Нести се научи да се промъква още като малка в игрите на криеница с брат си и сестра си. Умееше да се движи безшумно, знаеше кога да спре за миг и да тръгне отново или кога да застине напълно неподвижно и да остане така известно време. Сега вече ѝ беше в кръвта. И бе видяла достатъчно.
Високо на стената имаше тясна пролука за наблюдение, откриваща гледка точно към леглото на Лоренцо ди Кестрия. Започна да го следи, когато той реши да я ухажва, за да провери дали ѝ е верен. След като му бе отказала обаче, в продължение на седмици той се отдаде на разврат. Беше ѝ някак смътно забавно да го наблюдава с различно момиче всяка нощ.
Но този път в стаята на рицаря се вмъкна Елена и нещо дълбоко в душата ѝ се изпепели. От видната им интимност ставаше ясно, че не им беше за първи път. Когато въздишките и неконтролируемите стенания на любовното им съчетание прогориха слуха ѝ, тя се отдръпна, а парещи сълзи започнаха да напират в очите ѝ.
Гейл ще каже, че това доказва заговора им срещу мен…
Спалнята ѝ се долепяше до стария кабинет за четене на баща ѝ, от който се спускаше цялата мрежа от тунели и проходи, преминаващи през двореца. Сейра влезе препъвайки се в стаята си и се срина на дивана, хлипайки безгласно, а раменете ѝ се тресяха неконтролируемо от усилието да заглуши мъката си. Гърчеше се в пристъп на тъга, която постепенно се превърна в гняв.
На прозореца ѝ се появи сянка. Тя се олюля към него и го отвори със замах.
— Бяхте прав за тях!
Проекцията на Гървон Гейл кимна.
— Мъчно ми е за теб, Сейра — отвърна простичко той. — Елена не зачита никого другиго освен себе си. Верността ѝ към теб никога не е била нищо повече от хитър ход да си подсигури независимостта от мен и нов пенсионен план за старини.