Искаше да удари с все сила нещо. Да крещи. Пред нея се разкриваше мрачно бъдеще: за това как се събужда и съзира Елена да притиска възглавница в лицето ѝ, докато Лоренцо пробожда с нож Тимори и застава на трона — всички Нести биваха изклани, а Ди Кестрия заграбваха властта. Елена и Лоренцо правеха любов в собственото ѝ легло като кралица и крал на Джавон.
— Как бих могла да се спася? — въпросът се изплъзна несъзнателно от устните ѝ.
Гървон срещна погледа ѝ:
— Трябва да действаш много внимателно, Сейра. Опиташ ли се да ги задържиш, ще си навлечеш големи неприятности. Положението ти е деликатно, но не и напълно безнадеждно.
Тя преглътна мъчително. Правя това за семейството си.
— Ще предприемат действия, когато доведат Солинда. Сигурно си забелязала, че Елена си измисли някакъв предлог, с който да те накара да я върнеш обратно? Защото иска да я убие заедно с теб и брат ти. Ако я оставят в крепостта, където върховна власт имат Ордо Коструо, тя може да се превърне в обект на идеята за обединение. Но когато я доведат отново тук, те могат да подготвят напълно преврата си.
Тя потрепери:
— Не се бях замислила за това. Ще отменя заповедта…
— Не, остави да я доведат. Така ще ускориш освобождението си — той вдигна ръка към нея с отворена длан. — Сейра, имам план, но трябва да ми се довериш.
Тя притаи дъх. Той е Гървон Гейл. Той уби родителите ми. Как въобще стигнах до тук? Но тогава споменът за изпълненото с наслада лице на Елена, докато се натиска с Лоренцо ди Кестрия, заличи всички съмнения. Rukka Hel, мразя ги тези магове! Тя срещна отново погледа на Гървон. Но изглежда трябва да се доверя на някого от тях…
— Какво трябва да направя?
— Първо, изпрати Лоренцо ди Кестрия да доведе Солинда от крепостта — задължително трябва да отиде той. След това повикай тайно Харшал али-Асам…
— Харшал ли! Искате да кажете, че…
— Не, не казвам, че той е от агентите ми — не е. Но той има много познати сред джафите, включително и човек на име Гхуджат из’Ко, който…
— Но това е харкунско име!
Гейл въздъхна отегчено:
— Да, принцесо, точно така. Ще ме прекъсвате ли на всяка втора дума?
Сейра обви ръце около себе си и поклати глава.
— Чудесно. А ето какво трябва да кажете на Харшал…
Всеки знаеше, че днес е денят, в който щеше да се реши дали Джавон ще се присъедини към шихада, затова и Елена наблюдаваше със свит стомах как всички от съвета заемат местата си около масата. Емир Ийлан Тамадхи, Харшал али-Асам и скриптуалистът Акмед ал-Истан седнаха от едната страна, а граф Пиеро Инвейльо, сър Лука Конти и Пита Розко се наредиха от другата. Конти заместваше Лоренцо, който бе заминал да доведе Солинда. Йосип Янус седеше в дъното на масата.
Трябваше да си тук, Лори. Ти поне знаеш как да намираш компромиси.
Но Лоренцо препускаше на юг, за да прибере Солинда. Липсваше ѝ и тялом, и духом.
Сейра пристигна изнервена и със зачервени очи. През последните седмици разговаряше все по-малко с Елена, беше студена и строга, затворена в себе си — очевидно в душата ѝ бушуваше някакво противоречие, което тя не склоняваше да сподели с нея.
Никой сякаш не забелязваше промяната в нея — вече не я вземаха за малко дете или жена, дори напротив: спореха, шегуваха се и отстъпваха пред нея с охотата, с която го правеха и пред Олфъс.
Това обаче не означаваше, че винаги се съгласяваха с нея, а шихадът беше най-спорната тема от всички. Времето им изтичаше: очакваше се пратениците на Салим, султанът на Кеш, да пристигнат по всяко време в рамките на една седмица, когато те трябваше или да се съгласят да участват в шихада, или самите те да се превърнат в мишени.
Скриптуалистът Акмед обясни наложителността от шихада:
— Трябва да проумеете, че само един орган би могъл да се произнесе от името на всички амтехиани и това е Великият събор. Шихадът е нашето свещено задължение да поведем война. Никога не сме се обявявали против Кор. Първият поход ни свари неподготвени, а враждата между Кеш и Лакх не позволи свикването на Велик събор за Втория поход. Още щом се обяви началото на Третия поход обаче, всеки боеспособен мъж в Кеш, Дхаса, Гатиох и отвъд тези земи ще хване оръжието си и ще се присъедини към армията на Салим. В това число влизат и моите хора — джафите. Подчинението им на трона е отделен въпрос, кралице, тук става дума за задълженията ни към самия Ахм!
Ийлан Тамадхи побърза да закима одобрително: