— Признаваме, че римонците изповядват соланската вяра, Ваше Величество. И джафите никога няма да тръгнат с оръжие срещу вас и хората ви за това, но просто не можете да застанете на пътя на този призив за мобилизация. Много млади мъже вече потеглят на юг по своя собствена воля.
Беше вярно: от Крак ди Кондотиори — изходен портал от Джавон пристигаха вести, че стотици млади джафи напускат страната, за да се присъединят към армията, сбираща се в долината Джаси.
— Но истинската опасност ни грози тук — обади се Пиеро Инвейльо с умерено раздразнение. — Почти сигурно е, че Доробон ще пристигнат в Хийтел с поне един легион войска. Смятаме ли да ги оставим да опустошат Джавон?
Акмед разпери ръце:
— Моите хора смятат, че с Горгио е свършено. Не мислят, че Доробон ще се завърнат. Кралицата-регент сломи всички им.
— В това ли вярвате наистина? — изръмжа Лука Конти. — Какво казвате тогава на хората си в храмовете Дом ал-Ахм?
— Че Великият събор се е произнесъл и нямаме друг избор, освен да се подчиним — отвърна язвително и предизвикателно Акмед.
Елена се намръщи. Зад думите му всъщност се крие идеята: „Аз контролирам хората, не ти.“
— През 904-та Доробон превзеха Джавон само с един от легионите си — припомни граф Инвейльо. — Успяхме да ги отблъснем, едва когато станаха прекалено небрежни и съумяхме да отровим Луис Доробон и половината от маговете му. Вече няма да са така лекомислени. Искате ли земите ви да бъдат унищожени, докато хората ви са далеч от тях, хвърлили се в клането в Йебусалим, проповеднико?
— Отиваме в Йебусалим по Божията воля — повтори упорито Акмед.
Четиримата римонци удариха ядосано по масата.
— Какво искате? — попита ядно Пита Розко. — Ще се споразумеем. Сложете си картите на масата, по дяволите!
— Не можете да се пазарите с Ахм!
— Да бе! Не можем да се спазарим с теб — намеси се Лука Конти възмутено.
— Не смейте да се подигравате с един свещен човек! — отсече Ийлан Тамадхи и погледна свирепо римонските лордове. — Вижте: добре се познаваме, подкрепям ограничението, поставено от проповедник Дев и обичам тези земи. Не сме глупаци: знаем, че включването на Джавон в шихада би коствало скъпо на страната. Опасностите са ни известни — но като говорите така открито против Събора, ще си навлечете недоволството на народа и ще се самоунищожим още по-бързо.
— И все пак поставяте скъпоценната си вяра над добруването на народа си — отбеляза хапливо Пита Розко.
— Да, вярата ми ми е „скъпоценна“ — озъби се Акмед. — Тя заема централно място в живота на всекиго или поне така би трябвало да бъде…
— С това и аз съм съгласен, макар и само с него — изрева Йосип Янус.
— Господа — изкрещя Сейра, удряйки по масата. — Всичко това е непристойно. Искам от вас ясно решение.
— Очевидно не можем да постигнем решение — изрече грубо граф Инвейльо. — Те ще си потеглят към смъртта или славата, а римонците ще трябва да се изправят сами срещу Доробон — той извърна поглед към Ийлан Тамадхи. — Или може би предлагате нещо друго?
— Онези, надигащи глас против Великия събор, отварят пътя на смъртта сред нас — отвърна Ийлан с безизразно лице.
— Да не би да заплашвате нашата кралица-регент? — изръмжа Лука Конти и на Елена отново ѝ се прииска Лоренцо да е тук.
— Не — намеси се Акмед, — не бихме могли. Всички от нас обичат кралицата-регент. Шихадът не застрашава никой от вас, римонците, освен ако не се обявите против него. Но с Горгио ще трябва да се справите сами.
Разискването продължи с часове — разбунтувано море от думи, чиито вълни се разбиваха в повелята на Събора и се разпръскваха. Елена се страхуваше от пълен разкол, но Сейра продължаваше да ги настървява. Поне прояви разума да ѝ нареди да разкаже за способностите на един рондийски легион.
— Доробон са рондийци от Севера — започна Елена. — Притежават богатства — повече, отколкото бихме могли да си представим, и съизмерима с тях арогантност. Близки са с императора и се ползват с неговото благоразположение — вдовицата, бившата жена на Луис, когото сте отровили, често се съветва със самата Императрица майка Лучия Фастерий. Ще ни обкръжат с въздушните си кораби още преди края на годината. И това не е просто предположение. Легионите на Доробон са изключително добре екипирани. Макар пет хиляди души да не ви се струват много, много от тях най-вероятно ще пристигнат на гърба на гностични твари, създадени за бойното поле. С тях ще пристигнат крилати коне и поне дузина бойни магове — от най-различни кръвни рангове, но повечето ще са по-силни и от мен. Подобна сила би могла да унищожи и армия, превъзхождаща я десет пъти по численост.