Докато останалите все още размишляваха върху току-що чутото, Сейра попита:
— Ами ако армията е двайсет пъти по-голяма?
Елена премигна учудено. Всички погледнаха слисано.
— Ами — започна тя, — ако се държат заедно, ако не се смутят от лошите загуби, които могат да понесат — а дори и чистокръвните магове се изморяват и гностичните създания могат да бъдат унищожени… но такава армия не съществува, не и тук в Джавон.
Сейра веднага възрази:
— Напротив, съществува.
Всички насочиха смаяни погледи към нея.
— Племето харкун — отвърна тя на безмълвните им въпроси.
Всеки мъж в стаята освен Харшал али-Асам скочи на крака, а израженията им варираха от пълно изумление до презрение и гняв, но Сейра дори не потрепна.
Когато най-сетне поутихнаха, позволиха на граф Инвейльо да изрази общото недоволство.
— Кралице, племето харкун и джафите са във война от векове. Носят се легенди за варварщината им — дори по мое време трябваше да се бием с тях по южната ни граница. Спомените от сраженията все още ме преследват в кошмарите ми. Те измъчват заловените до смърт и поробват жените ни. Дори и кешите не се разправят с тях — те са животни, кралице!
Сейра извърна поглед към Харшал и Елена загледа с интерес. Той очевидно бе очаквал предложението ѝ, Елена се запита какво ли още бе уговорено предварително. И защо не са ме включили в обсъждането си?
— Харшал, чувала съм, че имате познати сред племето, така ли е? — попита Сейра. — Разкажете ни за тях.
Харшал поглади гладкия си череп:
— Свързах се с харкун чрез един мъж със смесена кръв. Казва се Гхуджат из’Ко и е добре известен във всички по-големи номадски лагери. Харкун навлизат по южните ни територии през планинските проходи стотици километри на изток от крепостта Кондотиори. Те са непроходими през зимата обаче, затова харкун прекарват лятото тук, в по-хладния север, а зимата на юг в Кеш. Отдадени са на амтехианската вяра, но не признават властта на Великия събор и не са се заклели в съюз с Кеш или Гатиох. Неоспоримо независим и изключително воински настроен народ.
— Тъкмо за това става дума! — възкликна Пита Розко. — Воински настроени и непризнаващи закони, не отдават преданост на никого — ако ги пуснем в земите си, ще се развилнеят както си искат!
— Единствено висините на рифта Педрани и укрепленията, издигнати върху него, ги държат далеч от джавонските земи — добави Инвейльо. — Без тази естествена граница досега да са нахлули в страната ни.
— Да, да — побърза да уточни Харшал. — Всички добре знаем това. Но хората от харкун не са безмозъчни варвари. И те са амтехиани и се придържат към предписанията на Пророка. И те живеят в нашия свят. Търговията ни с тях е безценна. Срещал съм един от вождовете им, който можеше да говори, пише и чете достатъчно грамотно.
Граф Инвейльо изсумтя незаинтригуван:
— И въпреки това, защо трябва да се бият заедно с нас? Биха ли успели да се въздържат от грабежи, докато са по нашите земи? И как ще ги накараме да си тръгнат след това?
— Като им дадем това, което искат — отвърна Сейра равнодушно.
— И какво е това нещо? Земите ни, за да ги опустошат и децата ни, за да ги превърнат в роби?
— И това бихме могли да им предложим, ако въобще има някакъв смисъл да предлагаме каквото и да е — отвърна тя. — Харкун ще престанат да са проблем за нас в мига, в който ги пуснем първи срещу Доробон.
Думите ѝ натежаха във внезапно притихналата стая. Елена хвърли слисан поглед към момичето, а сърцето ѝ се сви като ледена буца в гърдите. Пресвети Кор, малкото ми момиче ли каза това?
Дори Акмед остана без думи, но бързо се опомни:
— Ще изпратите мъжете на един цял народ на сигурна смърт, само за да отслабите Доробон преди да ги унищожите? — той премигна с изцъклени очи.
— Времената са тежки, господа — отвърна Сейра, гласът ѝ беше лишен от емоция.
— Никога няма да се съгласят на това — отвърна Пита Розко с разтреперан глас. — Ако наистина са толкова интелигентни, колкото Харшал твърди, ще знаят, че едно директно сражение срещу рондийски легион граничи със самоубийството.
Харшал поклати глава:
— Чували са много истории за рондийците, но не им отдават голяма значимост. За тях кешите си измислят, за да оправдаят загубите си в битки.
— Значи ще се втрещят още повече, когато се сблъскат с реалността — обади се Елена. — Още щом крилатите гностични зверове прелетят над главите им и бойните магове ги обсипят с огън и светкавици, ще се разбягат като обезумели.
— Не мисля: харкун израстват, обучени в изкуството на меча от деца. В битка показват единствено съвършено безстрашие — отвърна Сейра, застанала твърдо зад Харшал.