— Защото не са се изправяли срещу магове! — възпротиви се Елена. — Помниш ли какво стана с вашите мъже, когато Доробон дойдоха тук последния път? Повярвай ми, по време на Бунта в Норос с всички наши магове ние се изправихме лице в лице срещу рондийците. От бойните полета останаха пустеещи земи години наред! Това няма да е по силите на номадите — ще си помислят, че Раят и Адът са настъпили на Земята и ще се спасяват кой както може без дори да им мигне окото. Ще си помислят, че е настъпил краят на света.
— Ще се бият — заяви Харшал и извърна поглед към Сейра. — Гхуджат из’Ко твърди, че ще подготвят армия от над сто хиляди воини.
— А нашите джавонци ще са почти също толкова на брой — добави Сейра. — Достатъчно мъже, които да довършат започнатото след като бойните магове на Доробон са изтощили силите си срещу мъжете на харкун — тя огледа хората около масата. — Няма значение какво ще обещаем на харкунците, няма да ни се наложи да го изпълняваме. И ще се справим с два проблема с един удар.
Толкова студена и пресметлива — план, от тези, които само Гървон може да забърка. Елена сведе примерно глава. Но все пак на това я учих и самата аз.
— Дори и да успеем да осъществим всичко това, какво ще кажем на пратениците на султана? — попита намръщено Ийлан Тамадхи. — Шихадът дали ще го приеме?
Сейра сви рамене:
— Така мисля. А и за това си имам план…
Два дни преди края на майсенк, кралицата-регент Сейра Нести седна на трона си, а около нея се събраха регентският ѝ съвет и останалите царедворци, за да посрещнат пратениците на султана на Кеш, Салим. Пристигна Фарука от Маал, чичото на султана, придружен от именития амтехиански учен — проповедник Баръх Шуок. Двамата се надпреварваха да я умоляват да подкрепи шихада.
— Присъединете се към праведния път да освободим света от нашествениците, Ваше Височество — сигурни сме, че кръвта във вените ви стене за отмъщение, защото част от нея е римонска, а римонците единствени на Юрос не скланят глава пред рондийския император. Но вие сте също така и джафи: изпитали сте тежестта на потисничеството им тъкмо тук, в Джавон. Познали сте бича на техните магове — душата ви неизменно е с нас, кралице, за това оставете и тялото ви да се присъедини, да се обединим в една обща цел.
Фарука разгъна флага на шихада — на преден план изпъкваха лунният сърп и звездите, обрамчени от четири извити саби, изобразяващи четирите края на света. В центъра му бе избродиран замък и едно име: Йебусалим, заветната цел на шихада.
— Лакх е с нас, цяла Антиопия се надига като едно. Не допускайте джафите да не получат своето отредено място в този свещен съюз.
Елена наблюдаваше притаена в една ниша, тъй като откритото ѝ присъствие щеше да бъде взривоопасно. Във всеки случай и тя самата не желаеше да присъства, не се чувстваше като част от този въпрос. След последната среща на съвета каза на Сейра, че планът ѝ е манипулативен, измамнически и пагубен, но Сейра смяташе, че е под достойнството ѝ да приема критика от охраната си:
— Ти си външен човек, а и освен това не си предложила никакво друго решение — беше заявила тя с груб и презрителен тон. — Не ме подкрепи, а само ни обсипа с ужасяващи истории за мощта на собствения си народ. Сигурно ще си по-щастлива, ако се върнеш сред тях.
След това бе излязла демонстративно от стаята и не бе проговорила повече на Елена, освен ако не трябваше да ѝ даде директна заповед.
Отчуждеността на Сейра я ужасяваше, а и така, както Лоренцо го нямаше, Елена се чувстваше самотна и уплашена. Борса се суетеше около Тимори, за да го подготви за церемониалната му роля по посрещането на пратениците. Единствено компанията на Тарита я утешаваше.
Само ако всичко не изглеждаше така безнадеждно. Тя помнеше разрухата, която бойните магове могат да посеят след себе си: съсипаните тела, изгорени до неузнаваемост, подутите лица на мъже, удавени на сушата, човешките трупове, разкъсани от гностичните твари със злокобни сили. Каква надежда имаше за Джавон, дори и ако Сейра продадеше душата си, за да спечели племето харкун на тяхна страна?
Най-сетне кешите приключиха призивите си с прекрасно инсцениран завършек, при който Фарука се озова на едно коляно, развявайки флага на шихада, докато проповедникът стискаше здраво Свещената амтехианска книга и сочеше с дясната си ръка към небесата. Елена и целият двор притаиха дъх, втренчили погледи в осемнайсетгодишното момиче, което държеше в крехкия си хват съдбата на земите им.
Сейра проговори, а гласът ѝ зазвуча отчетливо:
— Лорд Фарука, проповедник Баръх, чух вашия глас. Чух също така и гласовете на народа на цял Джавон — от северен Хийтел, където Горгио все още се опълчват на справедливите владетели на Джа’афар, до крепостта върху висините на рифта, предпазваща ни от нашествията на племето харкун; от Либис, където земевладелците радеят за мир, до Бароз, който жадува за война.