— Вън от себе си от радост сме, скъпа лейди. Позволете първи да отдам почестите си на бъдещата си кралица.
Той коленичи пред нея и докосна челото си към пода. Придружаващият го пратеник, свещен човек, повтори същото. Всички джафи легнаха на земята, докато римонците наблюдаваха все по-неловко.
Фарука се изправи на крака и се провикна с величествен жест:
— Представям ви проникновеността на Салим Велики!
Един от помощниците му разви друг флаг, подобен на първия, и из залата се разнесе усилен шепот.
Беше флаг на шихада като първия, но в центъра му беше избродирано „Хийтел“, името на крепостта на Горгио. Султанът бе предвидил, че Сейра ще приеме предложението му.
— Нека този флаг ви води по пътя ви към завладяването на Севера, а след това нека се присъедините и към войната в Йебусалим. А след победата: и сватба!
Сейра се изправи:
— Благодаря ви, господа. Но преди да поема по този път трябва да се допитам и до народа си. Моето съгласие не е достатъчно. Трябва да получа съгласието и на тези, които управлявам.
Самодоволните им усмивки застинаха, когато Сейра се обърна към залата:
— Народе мой, ако от тук присъстващите някой е против шихада в Хийтел или съгласието ми за това предложение за брак, приканвам ви да излезете сега, без да се страхувате от порицание.
Настъпи тишина, която се проточваше тягостно, а Елена кършеше пръсти, неспособна да определи дали ходът щеше да им донесе славна победа, или огромен погром. Гървон щеше да знае… По дяволите! Не можеше да разгадае всички нюанси, а просто стоеше и наблюдаваше, докато тишината се стелеше протяжно, а хората пристъпваха неловко от крак на крак.
Най-сетне граф Инвейльо пристъпи напред.
— Бих искал да кажа единствено следното — той извика с пълен глас. — Да живее кралицата-регент и смърт за Горгио!
Той падна на колене пред Сейра и изведнъж цялата зала го последва. Сейра стоеше посред тях, онемяла от изумление.
— Да живеят Нести! Да живее Джавон! Смърт за Горгио!
Застанала в нишата на балкона над залата за приеми, където сега кралицата-регент даваше празничен банкет, Елена ровичкаше храната си и наблюдаваше Сейра. Седнала до проповедник Баръх Шуок, който рядко се усмихваше, тя изглеждаше смутена. Елена също беше неспокойна: страхът, че тази вечер ще завърши с пролята кръв, не я напускаше. Искаше ѝ се просто да отведе Сейра горе в защитената кула, далече от потенциалните убийци.
Висока фигура, загърната в роба, пристъпи в нишата ѝ.
— Сал’Ахм.
Елена се изправи припряно на крака:
— Сал’Ахм, лорд Фарука. Как така поздравявате едно от изчадията на Шайтан? — попита тя саркастично.
— Вярата ми е силна. Знам, че мога да устоя на вашите примамки — отвърна чичото на султана с лека иронична усмивка. — Как бих могъл да се обръщам към вас?
— С „доня Елена“ е достатъчно. Предполагам си мислите, че упражнявам някакво зло влияние върху кралицата-регент и се чудите как така съм позволила днешните събития да се случат — отбеляза тя и го покани да седне на стола до нея.
Фарука седна и задържа бокала си за вино към един слуга, за да го напълни отново. Проповедникът не си позволяваше алкохол, но Фарука очевидно нямаше проблем с пиенето.
— Признавам, че ми мина през ума, доня Елена.
— Един план вече не изглежда толкова добре, когато врагът ти го одобри, а? — Елена го погледна в очите. — Учудвам се, че си позволявате да говорите с някого като мен.
— Доня Елена, срещал съм се с неколцина магове от Ордо Коструо. Мъже и жени, които работят за хората, за да превърнат Йебусалим в прекрасна градина. Срещал съм обаче и мъже като Томас Бетилон, които изменят на сключените споразумения и злосторничат. Как така всички магове са слуги на Шайтан и в същото време действат по толкова различни начини продължава да изумява здравомислещите хора като мен.
Елена се усмихна сдържано:
— Размишленията ви ви правят чест, поне в моите очи.
— Очаквахте ли предложението на Салим? Одобрявате ли съгласието на вашата кралица? — попита той.
— Смятам, че така или иначе щяхте да ни дадете онзи флаг — отвърна предпазливо Елена.
Фарука поклати глава:
— Отказът ѝ на това предложение, отправено пред толкова много хора, щеше да прекрати всички преговори на мига, а с това и надеждата за дружба. Недопустимо е да се отказва публично на султана, доня Елена.
О, Сейра. Знаела си за това, нали? И те са те хванали в капана си. Тя запази благоразумно мълчание.
— Ще тръгнете ли на война под флага на шихада, доня Елена? — запита я той.
Погледът на Елена срещна неговия: