— Ако кралицата-регент тръгне на война, аз ще бъда до нея, под флага на Нести.
— И защо така, доня Елена? Вие сте феранг, мястото ви не е тук.
Елена предусещаше, че този ѝ отговор ще достигне чак до ушите на самия Салим.
— Защото обичам тези хора, тези земи и своята принцеса. Дадох свещен обет да служа на Нести и смятам да удържа на думата си. Тук сега е моят дом и всеки, който посегне на кралицата-регент, ще трябва да мине първо през мен.
Фарука наклони заинтересовано глава.
— Ясно и разбрано, доня Елена — той вдигна бокала си към нея и глътна останалото вино на един дъх. — Благодаря ви за отделеното време. За мен беше удоволствие. Сал’Ахм в земите райски.
— Сал’Ахм — отвърна Елена, а чичото на султана се изправи, поклони ѝ се и си тръгна.
През идния ден ги очакваха публични изявления, развяване на флаговете на шихада, още празненства. Но тази нощ се стелеше студена и самотна пред нея. Без съмнение Сейра щеше да продължи да я пренебрегва, а Лоренцо все още беше далеч оттук.
32.
Призракът на едно куче
Некромантия
Говорите така, сякаш некромансърите са природно зли. Но знаете ли какво познание пазят мъртвите? Ще оставите ли убийците на свобода, когато можете да разберете от жертвата им кой е виновникът за смъртта им? Ще оставите ли душите на покойните да се измъчват, когато един маг може да им донесе вечен мир? Не всички проявления на некромантията са морални, но и огънят пари, нали така? Както всички останали изкуства, и некромантията е инструмент — употребата му би могла да бъде поставяна под въпрос от този съвет, но не и самият инструмент.
Белоний Вълт не получи тържествено посрещане по завръщането си в Понтус след две нощи пътуване с въздушен кораб над океани. Чрез ясновидство той изпрати инструкциите си предварително: Не казвайте на никого че пристигам, дори на Корион. Трябват ми скиф и екипаж, готови да отпътуват за Норостийн в рамките на един час след пристигането ми.
Беше принуден да си тръгне по-рано от дипломатическата си мисия в Йебусалим — не че имаше значение, вече бе провел по-важните си срещи: с Мийрос и Бетилон и тайния прием с емир Рашид. Сега имаше по-неотложни задачи, към които да обърне вниманието си, а именно да разбере кой бе нахлул в личния му палат. Кой смееше?
Не можеше да повярва, че някой би си позволил да се заеме с него. А и как е знаел къде да търси? Да не би онзи безподобен негодник Грон Кол да е решил да обере господаря си? Не, нямаше как да е той. Някой изключително могъщ маг е неутрализирал контра-защитите му. Беше на път да разкрие самоличността на крадците, можеше да го стори дори през океана, но някой развали напълно заклинанието му за гадаещо проучване. Силата на удара все още го притесняваше. Беше усещал подобна сила единствено от църковните инквизитори.
Когато кацна в Понтус, въздушният скиф, който бе поръчал по-рано, го очакваше и за по-малко от час той отново беше във въздуха. Скифът беше специално олекотен, с максимално издути платна, изграден, за да достига висока скорост, а двамата млади магове, които го управляваха, щяха да получат допълнително заплащане, за да го закарат в Норостийн до фригтък вечер. Белоний седна близо до мачтата и се загледа в бавно настъпващото утро, заменящо нощния мрак; вятърът биеше силно в лицето му, а мислите в главата му препускаха. Щеше да успее да се свърже с Файръл след ден или два. Спорно беше колко щеше да успее да му каже той, но определено трябваше някой на място да се заеме тихомълком с разследването. Чудеше се кои ли досиета бяха откраднати — може би всички? Много от тях разобличаваха лично него в престъпление, но голяма част от тях щяха да навредят повече на други хора, които той се стремеше в момента да предпази. Каквото и да беше откраднато, наложително беше то да се възстанови.
Кой, по дяволите, е посмял да ме обере?
— Какво си направил?! — Рамон скочи на крака и се втренчи в него със свиреп поглед.
Аларон сведе глава:
— Трябваше да знам! — отвърна той в своя защита.
В момента, в който осъзна, че най-вероятно е подписал смъртните присъди и на трима им, реши, че трябва да си признае.
Рамон продължаваше да ругае и кълне, докато Ким извърна поглед встрани, като че ли пресмяташе колко време им остава докато разкрият, че липсва досието на Аларон Мърсър и някой тръгне да го издирва. Или пък преценяваше как точно да го убие собственоръчно.