— В името на Кор, Аларон! — извика Рамон. — Всички знаехме, че провалът на дипломирането ти беше нагласен — всеки дори с половин мозък можеше да се досети! И, както се предполага, губернаторът би трябвало да одобри съответното решение! Не ти трябваше да крадеш проклетото досие, за да разбереш, че е така!
Аларон гледаше виновно в краката си. Нямаше смисъл да спори. Рамон беше прав.
— Така, когато Вълт се прибере, ще открие, че липсват два свитъка: първо, досието на Ленгстрит и второ: досието на Аларон Мърсър. След това ще му трябват, ами, около две секунди, за да изпрати военен отряд насам. Да ме вземат мътните — да не си някакъв пълен идиот? — Рамон сви яростно юмруци.
— Съжалявам — измърмори той. — Наистина толкова много съжалявам. Не мислех…
— Не, ти никога не мислиш! Просто действаш и след това зяпаш като онемял глупак поразията, която си надробил — Рамон се тресеше от гняв. — Заедно скалъпихме един от най-великите грабежи на века и поне веднъж — този един-единствен път — ти в действителност постъпи адски умно. А сега ни казваш, че след това все едно си хванал и написал имената и адресите ни, като си си тръгнал — Рамон вдигна ръце разгневено и излезе троснато от стаята, като че ли се страхуваше от това, което може да направи, ако остане.
Аларон зарови лице в ръцете си, зачудил се междувременно какво ли си мисли майка му за всички тези крясъци. Ким се приближи, клекна пред него и постави ръце върху неговите.
— Кълна се в кръвта на Кор, Аларон, такъв глупак си — измърмори тя със съжалителен поглед в очите. — Какво ще правим сега?
И той си бе задавал същия въпрос цяла нощ. И ѝ беше благодарен, че не му се разкрещя и тя.
— Ами, мисля, че имаме два избора — започна той. — Можем да избягаме достатъчно надалеч, където няма да може да ни открие, но се съмнявам, че сме способни на подобно нещо. Другият вариант е да разнищим загадката в следващите няколко дни. Според картите от Йебусалим до тук са повече от осем хиляди километра. Дори и Вълт не би могъл да измине това разстояние за по-малко от седмица. Предполагам, че разполагаме с времето до първи юнисис, когато той ще се върне и ще ме убие.
— Това звучи правдоподобно — отвърна тя, щипвайки го по бузата. — Наистина си пълен идиот, знаеш ли. Но е забавно около теб. Трябва ни план. Ще отида да усмиря Рамон.
Той се опита да ѝ благодари, но тя просто махна с ръка и го остави сам в стаята — очите му бяха пълни със сълзи, а гърлото му — така свито, че му беше трудно да диша, докато си мислеше: Не съм много умен, но съм късметлия да имам тези приятели.
Върнаха се след няколко минути, Рамон все още стискаше юмруци и сдържаше гнева си, а Ким пристъпваше авторитетно. Аларон я погледна с благодарност.
— Рамон, Ким, наистина много съжалявам. Но единственият, към когото ще отнесат влизането с взлом, съм аз и вината е моя, затова ще си понеса последствията. На ваше място ще избягам и ще се оставя да се справям сам.
— Точно обратното — обади се Ким. — Ще останеш и ще помогнеш, както ще направим и ние. Може и да си идиот, но си верен приятел до сбъркване.
— Доста голямо сбъркване, мен ако питаш — изсумтя Рамон.
Все още изглеждаше отвратен, но Ким постави успокоително ръка на рамото му.
— Вълт няма да си дойде поне няколко дни — каза тя, — така че ще сме разгадали мистерията дотогава. След това ще те скрием някъде, докато не решим какво да направим. Няма да те изоставим току-така.
— Колкото и много да си го заслужаваш — измърмори Рамон и изгледа кръвнишки Аларон, но се принуди да му се усмихне мрачно. — Е, вместо да разполагаме с достатъчно време да разрешим загадката, сега имаме около четири дни преди легендарният чистокръвен маг да се нахвърли върху жалките ни задници. Така че нека се залавяме на работа.
— Сериозно ви говоря — настояваше Аларон. — Ако си тръгнете, аз няма…
— Да, да схванахме идеята — отвърна саркастично Рамон. — Сега млъкни и се съсредоточи. Реално погледнато, така или иначе щяхме да имаме около седмица да разрешим случая, преди да ни се наложи да се върнем към обичайния си живот, така че освен, че привлякохме вниманието на най-могъщия мъж в Норос, нищо друго не се е променило, нали? — той протегна ръка. — Къде е онзи проклет доклад за арестуване?
Известно време поумуваха над доклада на Стражата, изписан с плавния почерк на цивилния служител Дарий Файръл, напастта в ученическите им години. Файръл бе изготвил подробен доклад върху ареста, схватката която го е последвала и състоянието на генерала, което отговаряше напълно на настоящото: дезориентиран, без спомени и съзнание за самоличността си. Отбелязваше, че по китките и до лактите на ръцете си Ленгстрит е имал скорошни рани, сякаш е бил измъчван или е участвал в битка, в която е попаднал насред гностичен енергиен взрив.