Файръл бе изготвил и списък на завареното в параклиса:
Генерал Ленгстрит, облечен в простонародни дрехи, заедно с амулета си (изумруд, окачен на верижка около врата му);
Манерка гностично приготвен серум на истината, употребен в известно количество, и доловим в дъха на генерала;
Купичка мляко, почти изпита, съдържаща смъртоносна отрова с бързо действие;
Мъртва едра ловджийска хрътка, разпозната като любимото животно на генерала, загинала наскоро при приема на вече споменатата отрова;
Вързоп хартии, съдържащи надписи от Свещените писания и евентуални закодирани записки;
Издълбан надпис на пода, както следва: „Я.Л. 824: Аргъндън ти Брий“.
Остатъкът от свитъка съдържаше листовете от Писанието, споменати в петата точка: страници от кориански Скрипториум с религиозни текстове, в който някои букви са подчертани с червено. Имаше и няколко листа с бележки, изписани с друг почерк, най-вероятно на Вълт, които изглеждаха като опити да разгадаят кода на генерала. Доколкото виждаха от множеството драсканици и все по-разкривения почерк, явно не бяха довели до нищо. Последната страница изглежда даже беше смачквана няколко пъти, преди Вълт да реши да я задържи. Върху нея имаше сложна таблица от числа, букви и черти, които извеждаха решения. Последният ред изглежда съдържаше собственото му решение — дълга прекъсната линия, върху всяка чертичка от която имаше буква. Вълт бе запълнил почти целия ред, но бе спрял. „Решението“ му беше следното:
ПАК / ГРЕШИШ / БЕЛО _ _ _
Когато го видя, Рамон се изсмя с глас:
— Значи старият генерал е надхитрил Вълт — браво на него!
— Но ако Вълт не е успял да го разгадае, какво остава за нас? — попита разтревожено Аларон.
Рамон сви безразлично рамене:
— Аз мога да разгадая всичко — макар и все още да клатеше недоумяващо глава щом погледнеше към Аларон, обичайното чувство за хумор на Рамон бавно се връщаше.
— Заради разследванията по разните убийства в Силация е — отбеляза язвително Ким. — Умът им се изостря.
— Умът ми винаги е сечал като бръснач, Ким, amora — смръщи вежди Рамон. — Да предположим, че Белоний е прегледал всичко достатъчно подробно. Това означава ли, че в тези листове наистина се съдържа някаква следа, или са просто някакъв ребус, който Ленгстрит е оставил, за да дразни Вълт?
— Или и двете — добави Ким.
— Или и двете — съгласи се Рамон. — Така, значи Файръл разбира, че Ленгстрит се е появил в града. Пристига със стражите си, разбива няколко глави и го арестува. Ленгстрит с изгубил паметта си и има няколко следи от изгорено. В параклиса също има отровено умряло куче и остатъци от серум на истината. Какво можем да заключим от това?
Аларон започна пръв:
— Как ви се струва следното: някой се е опитал да измъкне информация от Ленгстрит. Заплашили са го да убият кучето му, но тъй като само заплахите не помогнали, го убили. Изтезавали са го с маги-огън, следователно са магове. Дали са му от серума, той им е казал каквото са искали да чуят, затова са разбърникали ума му и са оставили другите глупости, за да дразнят Белоний.
Рамон поклати глава:
— Не, не, ние поне знаем какво със сигурност не се е случило, защото разкрихме нещо, което Файръл и Вълт изглежда не са успели: Ленгстрит си е причинил сам това на мозъка. Сигурен съм, че Вълт не е видял руната, която ние разчетохме, така че те са се мъчили да разгадаят случая с предположението, че е бил замесен и друг човек, който е изтрил паметта на Ленгстрит. А на нас това ни дава съвсем друга насока за размисъл, нали?
Ким кимна в съгласие:
— Това означава, че Ленгстрит е направил и останалото сам: погълнал е серума, изгорил се е. В името на Сол и Луна, дори е отровил собственото си куче — но защо му е да прави всичко това?
— Знаело е прекалено много — изкикоти се Рамон, но вдигна ръка в извинение. — Лоша шега, съжалявам.
— Може би означава, че… — започна Аларон предпазливо. — Ленгстрит е скрил Сциталата и е искал да остави следа за приятелски настроените очи. Ако не бяхме видели руната, и ние щяхме да мислим, че някой друг е замесен.
— Вълт сигурно се ужасява при мисълта, че някой ден този човек може да се появи и да изисква обяснение — за Локхазан и за други подобни неща. Как ли въобще успява да спи? — зачуди се Ким на глас.
— Трудно, надявам се — отвърна Рамон. — И така: защо Ленгстрит би пил от серума на истината, ако е решил сам да си затрие паметта?