Аларон придоби сериозен вид:
— Не ми идва и една добра причина на ум, освен ако не е просто поредният начин да отвлече вниманието от истинските следи.
— И аз така мисля — каза Ким. — Има смисъл от серум на истината, само ако са го измъчвали, не ако сам си го е причинил. Подвеждаща следа е.
Рамон потри нос замислено.
— Добре, възможно е.
— Но защо да убива собственото си куче? — недоумяваше Аларон. — Няма никакъв смисъл в това.
И тримата замълчаха за известно време.
— Ами това: „Я.Л. 824: Аргъндън ти Брий“? — попита най-сетне Рамон. — Тази година има ли някакво значение за генерала?
Аларон разлисти „Генерали от славния бунт“, но не откри нищо там. Намери необходимото в една от другите книги на майка си.
— Роден е през 824-та! — отбеляза той развълнувано. — И дълго време е бил женен за жена на име Брийта, също маг. Ааа, не се ли наричаха аргъндинците, „аргъндънци“?
— Да — отвърна Рамон. — Но защо му е да го пише на пода в някакъв параклис?
Отново настъпи дълга тишина.
Ким се наведе напред:
— Кой или какво го е изгорило, ако е бил сам? Или и това е сред опитите му да насочи всички към погрешна следа?
Рамон вдигна пръст срещу нея:
— Много вероятно — но пък така е щял да унищожи и жалките останки от онзи параклис — той издърпа листа с изрисуваната руна, която бяха изучавали толкова време. — Вижте — помните ли онази завъртулка от руната, която не можехме да си обясним? Би могла да е магически сигил за „неконтролируема енергия“ — заключи той самодоволно. — Това означава, че си е направил белезите собственоръчно и съвсем преднамерено. Ленгстрит е знаел, че други магове ще разследват случилото се, затова е покрил следите си.
Аларон се поизправи оживено, предусещайки, че имат напредък.
— Е, какво следва?
— Нека да помисля — Рамон погледна строго Аларон. — Не мисли, че не помня какво пишеше Вълт в онова писмо: заповядваше на Гавий и Мьорин да не се намесват, ако те видят да използваш незаконен амулет. А това е крайно необичайно. Вълт е искал да имаш амулет.
— Все пак е пророк. Може би е предрекъл нещо.
— Много е възможно. След като е чул дипломната ти, сигурно се е запитал: „Кое е това момче? Дали пък не е право?“ Сигурно е скубал косите си, докато се е мъчил да разбере какво пропуска. И тогава Ленгстрит е избягал, където и да са го държали заключен…
— Чудех се, дали сам не е изпратил Ленгстрит при мен — размишляваше Аларон. — Ако не е намерил дълго време изход от разследването си, сигурно си е помислил, че ние можем да му поднесем решението?
Рамон си подсвирна тихо:
— Възможно е, amici — но, малко вероятно. Не, мисля, че просто е предрекъл, че може би си на прав път и е решил да ти даде едно рамо.
— Искате да кажете, че така го отвеждаме право към Сциталата? — Ким ги изгледа втрещено.
— Или поне той така си мисли — намръщи се Рамон. — Но какво можем да направим сега?
— Да имаше само някого, на когото да можем да се доверим и който да ни помогне… — заяви Ким. — Все трябва да има един човек в този град, който не би ни предал на момента на Вълт или не би ни подмамил, за да използва информацията за себе си.
— Така би трябвало да бъде — съгласи се Аларон. — Но всъщност не се сещам за никого. Не вярвам на Църквата, а да не говорим за Стражата. Според онова писмо дори въпросният герой Джерис Мьорин е затънал до шията в тази работа.
— Не непременно — възрази Ким. — Може въобще да не знае какво се случва и просто да следва нечии заповеди.
— Ти просто си му хвърлила око — ухили се Рамон и когато Ким се изчерви по момичешки, извика. — Ха! Знаех си!
— Приятел е на татко — заобяснява Ким смутено. — Винаги се е държал подобаващо със семейството ми.
— Не можем да си позволим да му разкриваме каквото и да било — настояваше Аларон, засегнат от реакцията на Ким и тя се съгласи неохотно.
И тримата трепнаха, когато от съседната стая Тесла се разкашля лошо за пореден път.
— Не ми харесва кашлицата на майка ти — каза тя тихичко на Аларон. — Не е толкова здрава, за колкото се мисли.
Поредният повод за притеснения — нещо, което определено не им трябваше сега.
Долините на Източен Верелон са напълно наводнени, отбеляза мрачно Белоний Вълт, докато скифът му прелиташе над тях. Многократните манипулации на въздушните магове над времето, докато легионите преминаваха по Величествения път, бяха довели до пълно опустошение: бури, порои и яростни вихри се спускаха над земевладения и села, съсипваха реколти и домове. Половината дървета бяха изтръгнати от корените си от силни ветрове и урагани, а домашни животни плаваха безжизнени в насъбралата се с километри придошла водна маса. Във въздуха се носеше смрад на гниещи тела и кални води, нагорещявани от жаркото лятно слънце — цялата земя се разстилаше като възтопла помийна яма. По продължение на целия Императорски път точещи се с километри кервани затъваха в кълчищата на това тресавище.