Каква невероятна загуба на време и пари, мислеше си той.
Летяха цяла нощ, като спряха за малко само по зазоряване, за да си починат пилотиращите магове. Самият Вълт едва успяваше да спи, обзет от нестихваща тревога за това, което го очакваше в Норостийн. Поне на следващия ден градът щеше да попадне в обсега на ясновидските му способности и той щеше да успее да задвижи някои неща. Междувременно трябваше да обмисли още няколко въпроса. Той освободи съзнанието си…
Какво ли правеше Гървон? Дали вече беше нападнал Елена Анборн, или двамата играеха някакви заплетени игрички, за да държат императора в ръцете си? Може би трябва да се отдръпна повече от тази работа? Преди година очертахме план за покушение на императора: дали все още е в сила? Дали събитията в Джавон ще провалят всичко? Можем ли да се доверим на този Рашид Мубарак, от когото зависят толкова много неща? Антонин Мийрос просто един изкуфял старец ли е, или е една коварна змия? Защо се е оженил за онова момиче от Лакх — коя ли е тя всъщност?
Мисълта за най-лошото го обсебваше: че някой друг се е добрал до Сциталата на Кориний… Къде, по дяволите, се беше дянал Яриус Ленгстрит? Как въобще един безпомощен старец със затрити спомени бе успял да се измъкне от ареста? И защо пророчествата му постоянно сочеха сина на Тесла Анборн като важен фактор? Тесла бе сестра на Елена — дали тази връзка имаше някакво значение? Кой действаше като скритата ръка: магът, който бе изтрил съзнанието на Ленгстрит и след това се бе изпарил ли?
Какво ли ме очаква у дома?
Тирник премина без никакво значително откритие и тримата се впускаха все по-отчаяно в търсенето на нови следи. В одиняда Аларон посети последната жива роднина на генерал Ленгстрит, вдовицата на сина му Ардън. Живееше в църковната община Катрамийл, бедна област в близост до езерото. Ардън Ленгстрит бил маг, но се оженил по любов за доячка от Кнеб на име Кира. Бе участвал в Бунта, но при Локхазан го заловили в плен и лошите условия в затвора съсипали здравето му. Към края на войната той вече изглеждал по-стар и от собствения си баща.
— Значи ти си синът на Ван и Тесла? — попита Кира Ленгстрит, втренчила се в Аларон през кухненската си маса. — Виждам по малко и от двама им у теб. Баща ти се ползва с добро име сред всички ни — добави тя.
Сред косите ѝ се прокрадваха сиви кичури, а лицето ѝ излъчваше тъга. Когато Аларон и връстниците му се записаха в Турм Заубърин, директор бе Ардън Ленгстрит, но след като Вълт стана губернатор, на негово място сложиха Люсиен Гавий. Скоро след това Ардън се обеси, оставяйки Кира без никакъв доход, като освен това тя не притежаваше нито привлекателна външност, нито изисканост, а само една постоянна бдителност на селското момиче към шарлатани. Постепенно тя бе продала имотите на съпруга си, за да може да оцелее, а сега живееше под наем в собствената си къща, вкопчила се отчаяно в ежедневието без надежда за по-добър живот. Беше само на четиридесет и четири години, а вече беше мъртва.
— Какво си спомняте за генерала? — попита я Аларон, чудейки се дали не си губи времето. Да, животът ѝ не е бил лесен, но все пак…
— За стария Яри ли? Дори не знам дали още е жив — а и никой не може да ми каже. Преди четири години щеше да навърши сто. Разбира се, той е маг, а те живеят по-дълго от нас, неблагословените люде. Искаше ми се да имам деца, но моят Ардън ми бе отнет прекалено рано… — гласът ѝ стихна, а от очите ѝ потекоха сълзи.
— А генералът? — настояваше учтиво Аларон.
— О, той винаги се държеше мило с мен. Знаеш ли, че имаше куче? Прекрасна стара животника. Чудя се какво ли е станало с него — Ний, така му казваше. Беше интересно кучето, вярно до смърт. Да, обичаше стария Яри, няма съмнение, а и Яри го обичаше много. Развеждаше го всеки ден, дори по време на обсадата, долу към Стария град, през моста „Минт“, та чак до площада „Пордавин“. Казваше, че ако пусне стария приятел, и с вързани очи, ще мине по тоя път.
Аларон извъртя очи с лека досада.
— Генералът споменавал ли е някога Белоний Вълт?
— Кой?
— Губернаторът — генералът в Локхазан?
Тя поклати глава:
— Не ме търси мен за тези мъжки работи, Ардън се занимаваше с тях. Искаш ли още бисквити?