Аларон се прибра, за да докладва пълен провал.
— Беше истинско мъчение — изстена той пред останалите. — Не спираше да бръщолеви за каквото ѝ скимне… Не знае нищо за генерала, дори за собствения си съпруг. Не знаеше дори, че са го уволнили от колежа! Сигурно още оттогава е била такава кукувица!
Денят не беше сполучлив. Успяха да отхвърлят няколко възможни варианта, но не чувстваха, че са постигнали някакъв напредък. Аларон бе на ръба да започне да умолява приятелите си да го оставят и да се спасяват. Не беше честно да ги държи до себе си на огневата линия, когато Вълт се върнеше или Мьорин дойдеше у тях да разпитва.
Само още един ден и ще трябва да бягаме оттук…
Белоний Вълт разтегли кълбото светлина в по-широка сфера, забули го в илюзия, така че пилотите му да не могат да подслушват, и затърси със съзнанието си.
<Дарий, отговори ми!>
На мига лицето на Файръл се появи в кълбото от светлина: черна брада, извит като клюн нос и тънки устни.
<Магистър Вълт! Как мога да съм ви полезен, господарю?>
<Някой е влязъл с взлом в резиденцията ми, Дарий. Разпитай Грон Кол. Бъди непреклонен, доколкото се наложи. Но не влизай в дома ми, ясно ли е?>
<Влизане с взлом ли казвате? Но кой би посмял, господарю?>
<Кой наистина, Дарий? На този етап искам да задаваш само въпроси, не предприемай нищо според отговорите, които ще получиш. Ще пристигна във фригтък.>
<Но това е след два дни, не сте ли в Йебусалим?>
<Чуваш ли ехо от усилвателен скиптър, Дарий? В момента летя над Верелон. Ще се срещнем на пристанищната платформа във фригтък. Ще те предупредя, когато наближим. Очаквам подробен доклад още щом пристигна.>
Той прекъсна връзката и остави кълбото от светлина да се разпръсне. По принцип можеше да се разчита на Файръл, но, разбира се, не можеше да му вярва — амбициите му бяха прекалено завишени. Вече смееше да се оплаква от позицията си в колежа, искаше повишение и то скоро. Но за момента, той беше най-доброто, с което Вълт разполагаше.
Но като се замисля, Кол го наеха по препоръка на Файръл… Да не би и ти да си замесен в тая работа, Дарий?
Този следобед беше ред на Аларон да намокря челото на майка си — треската ѝ се влошаваше и той повика лечител. Времето да разрешат загадката им бе на привършване, затова Рамон и Ким се заеха с въпроса как да скрият Аларон от Белоний Вълт.
Тесла едва успяваше да заспи, а в обезобразеното си лице приличаше на скелет. Баща му пазеше нейна картина отпреди да замине за Понтус в онази масова кланица на Първия поход. Там тя беше прекрасна, с непоколебим поглед и коси като огромна червена грива. Сестра ѝ Елена също се виждаше на портрета — кльощава и намусена. Картината сега бе прибрана надълбоко. Аларон се запита на глас къде ли е леля му Елена сега.
— Търси си неприятности, няма съмнение — отвърна дрезгаво Тесла.
Тя се намръщи и потърси пипнешком чашата си с вода.
— Елена е в центъра на нещата, винаги е обичала да се навърта там. И да създава проблеми на всички нещастници. Не се заблуждавай от думите на Беско, момчето ми. Щом той казва, че е „предателка“, разбирай го по-скоро, че е осуетила нечии планове. Може пък дори да ѝ е дошъл акълът в главата. На какви неща ставаме свидетели вече.
— Никой не може да се ебава с леля Елена, нали?
Майка му се подсмихна, а стържещият ѝ смях прерасна в кашлица.
— Внимавай с изказа си, момче — предупреди го тя след това. — Е, какво правите с приятелчетата ти, че настава такава голяма истерия?
— Просто се опитваме да помогнем на генерала, мамо — отвърна предпазливо Аларон.
— Изглежда това изисква много караници и крещене и тичане насам-натам — отбеляза Тесла сухо. — Напредвате ли? Все още ли сте приятели?
— Не съм сигурен.
— За кое от двете?
— За напредването. Иначе да, все още сме приятели.
Майка му се извърна и кухите ѝ орбити се съсредоточиха върху него:
— Забъркал си се в неприятности, нали, сине?
— Не, не… няма такова нещо…
— Толкова ли е зле?
Аларон сведе примирено глава:
— Трябваше да открадна нещо. И сега е много възможно да разберат, че съм бил аз.
Тя потръпна едва доловимо.
— Глупавото ми момче. Не се ли научи на нещо от леля ти или от онзи силациански хлапак? Никога, ама никога не трябва да оставяш улики. Кого обра?
Не можеше да излъже майка си.
— Губернатора.
Тя се вцепени, а Аларон забеляза как на върха на пръстите ѝ проблеснаха огънчета. Бързо, той се пресегна и стисна двете ѝ ръце в своите. Бяха болезнено горещи на допир.
— Губернатора ли каза? Обрал си Белоний Вълт? — тя издърпа ръцете си и го приближи до себе си. — Трябва да отидеш при Джерис Мьорин, той ще те предпази. Двамата с Ван се биха заедно. Отиди при Мьорин…