— Няма го — отиде с баща си в Понтус. Наеха ме да гледам майка му — излъга съвършено Ким, тайно шмугвайки амулета си в джоба.
— Баща ти знае ли, че си тук?
— Разбира се — по лицето ѝ се изписа престорено извинение. — Съжалявам, но вкъщи няма никого, освен госпожата, а тя в момента спи. Можете да наминете пак по обед, когато ще съм изкъпала и нахранила госпожа Тесла. Понякога е изключително раздразнителна рано сутрин — случва се да подпалва хората около себе си — тя изгледа многозначително останалите войници. — Знаете колко откачени могат да бъдат бойните магове.
Тя съзря как останалите потрепериха при думите ѝ.
Джерис Мьорин се засмя рязко:
— О, знам, и още как! — след това се обърна към подчинените си. — Добре, момчета: Джейсън, ти ще останеш пред вратата им. Никой да не влиза или излиза — той се извърна и се поклони към Ким с навъсен поглед. — За ваша безопасност, госпожице Ди Реджия. Убеден съм, че ще проявите разбиране.
Ким се намръщи в опит да се измъкне от положението.
Мьорин отново погледна подчинените си:
— Останалите тръгвате да го търсите от врата на врата.
Той изчака войниците да се изтеглят и затвори вратата след себе си. Ким усети, че се изчервява.
— Е, малка Кимбели, ще трябва да си поговорим надълго и нашироко с теб — заяви той с тон, който не допускаше упорство.
Белоний Вълт гледаше с недоумение човека зад бюрото си.
— Как така не можете да го намерите? — той се наведе напред. — Сигурен съм кой е нахлул в офиса ми, капитан Мьорин — бил е Аларон Мърсър и искам главата му на тепсия!
Известно облекчение обзе Вълт, когато успя да събере две и две: липсваше досието на Ленгстрит, което беше притеснително, но единственото друго липсващо нещо беше досието на Аларон Мърсър, а това бе интересно.
Предрекох разни работи за теб, момче. За теб и за Сциталата на Кориний…
След като изслуша дипломната работа на момчето, която отразяваше много точно самата истина, Вълт бе предрекъл, че съществува много по-голяма вероятност да открие Сциталата, ако остави това момче да я потърси, ала като провален, но свободен маг — вероятността беше малка, но беше по-добра от нищо. Сега отново се разтърси из бъдещето, когато разбра кои свитъци липсват. Момчето действаше добре. Освен това се случваше нещо ново, някакъв заплетен заговор относно липсващата Сцитала — задаваше се неповторима възможност.
Не мога да подмина нищо с лека ръка, мислеше си той, наблюдавайки мъжа срещу себе си. Мьорин беше бивш боен маг от редиците на Ленгстрит, един от несломимите воини, борили се докрай. Беше стоял редом с Роблър по алпийските склонове преди войската му да се предаде. Без съмнение познаваше Ванатон Мърсър. Познаваше и Мерчелос ди Реджия, прословутия римонски разбойник, който подпомагаше Бунта. Вероятно не беше просто съвпадение, че са открили дъщерята на Ди Реджия в къщата на Мърсър. Не мога да имам доверие на Мьорин, никога не съм ту вярвал… От години Вълт се опитваше да премахне Мьорин, но капитанът на стражата се назначаваше от краля, а не от губернатора.
Никой не е недосегаем, не си и ти, Джерис Мьорин, каза си наум той, преди да добави уравновесено:
— Добре, капитане. Искам да ускорите издирването на момчето. Аз сам ще разпитам номадското момиче. И майката.
Мьорин отвърна равнодушно и категорично:
— Съжалявам, губернаторе. Разпитът на заподозрените е задължение на Стражата.
Вълт изгледа Мьорин кръвнишки:
— Тогава ще присъствам на разпита — изсъска той през зъби.
— Съжалявам, губернаторе — повтори Мьорин по вбесяващ, заучен по учебник учтив начин. — На разпита не присъстват външни хора без изрично нареждане на капитана на Стражата.
— Тогава го наредете, капитане на Стражата.
— Съжалявам, губернаторе, не виждам причина, поради която да ви дам разрешението си — той се изправи, отдаде поздрав и излезе от стаята, докато Вълт кипеше от гняв.
За кого, по дяволите, се мислиш, а, Джерис Мьорин?! Та аз съм губернаторът, за бога!
Той изръмжа в безсилие и се върна към отегчаващите усилия и безуспешните досега опити да открие Аларон Мърсър. Де да си спомняше момчето по-добре… Той се сепна. Не беше ли Грон Кол съученик на Мърсър? Дойде време онзи мазен младеж да се отплати за провала си от нощта на кражбата.
Ако Файръл е благоволил да го остави жив и психически стабилен…
33.
Саутпойнт
Шайтан
Кралят на Злото от фолклора на Антиопия — Шайтан и неговите орди от африти (бледокожи демони с магически сили) омърсяват целомъдрените, но безпомощни пред човека със силна вяра, те постоянно падат победени от него. Митът за Шайтан и афритите му предшества настъплението на рондийските магове в Антиопия с хилядолетия, но въпреки това народите от Кеш и Дхаса прокарват паралели между тях.