Очите ѝ се напълниха със сълзи. Тя премигна, за да ги отмахне.
— Месото е готово — обяви тя с пресипнал глас.
Вечеряха и си легнаха в палатката. Тя се сгуши в него, а той я прегърна — тялото му беше най-топлото нещо в хладната нощ, ръката му лежеше на корема ѝ, а дъхът му я галеше по врата. Той заспа, дишаше леко и равномерно. Тя се запита какъв ли е бил като млад или дори на средна възраст: сигурно мъдър и силен, всяващ страх у всички крале.
Харесвам го. Мислех, че никога няма да мога, но го харесвам. А и той се грижи за мен. Дали би ми простил, ако разбере, че съм му изменила? Защото се заклевам, ако ми прости, никога повече няма да го направя, дори с Казим, който ми донесе само моментна страст и ме остави с пълна утроба. Как ми се иска никога да не беше идвал, Казим, любов моя.
Закусиха в късна утрин с яйца, хляб и лук. Крайбрежната пустиня тънеше в покой, необитаема, с изключение на няколко птици, а непрестанният тътен на буйните води заглъхваше в далечината. Той я придърпа близо до себе си и под откритото небе двамата правиха любов, сгушени точно както бяха спали предната вечер — легнал зад нея, той я изпълни с бавно, продължително удоволствие.
— Лечителите казват, че раждането е по-лесно, ако интимните взаимоотношения продължат през бременността — увери я той. — Или поне им плащам, за да го казват — добави той подсмихвайки се.
В този миг спокойно можеше и да е на трийсет. Прииска ѝ се да останат така по-дълго.
Но трябваше да се прибират у дома. Летяха цял следобед под жаркото слънце, борейки се с насрещния вятър, но все пак препускайки по-бързо и от коне в тръс, и скоро долината Хеб се разстла под тях. Мийрос ѝ посочи навъсено шест въздушни кораба, наредени пред градските порти.
— Шест рондийски военни кораба. Бетилон си има подкрепление.
Той ускори летящия килим, понасяйки ги на юг към искрящата, извисяваща се тънка като игла кула на палата му. Във въздуха над града се носеше миризма на застояло, като от задимени отходни шахти и Рамита сбърчи нос с отвращение. Пустинният въздух беше толкова по-чист!
Кацнаха в двора точно преди залез и тя осъзна как се изпълва с дълбоко съжаление, че са се прибрали. За една нощ и един ден животът ѝ бе почти съвършен, а светът на маговете се изпълни с повече чудеса, отколкото с ужасии. Той я целуна по устните, а тя го прегърна силно в отговор.
Той погали челото ѝ и изрече с извинителен тон:
— Съжалявам, Рамита, но трябва да се върна в Дома Коструо, за да разбера причината за настъплението на тези военни кораби. Хапни добре и се наспи. Ще се видим на сутринта.
Хурия я заля с въпроси, но Рамита искаше да остане сама тази нощ и в крайна сметка Хурия разбра намека и си тръгна нацупена. Скоро след това Рамита дочу как вратата ѝ се затваря след като приема някого в стаята си, най-вероятно Клин. Но Рамита не можа да заспи, разкъсвана от вината за измяната си с по-младия любовник и копнежа за сигурността на обятията на възрастния си съпруг, към когото изпитваше повече от привързаност.
34.
Разкрит
Магьосничество: Вещерство
Най-великото сред всички Учения. Вещерство, в теб се съчетават умело всички проявления на гносиса, защото няма нищо, което да убягва на силите ти. Нищо!
Глухо тропане извади Аларон от унеса му и след няколко секунди капакът се отвори и Рамон се зададе забързано по стълбите с разтревожено изражение в синия отблясък от гностичната светлина на Аларон.
— Изгаси я, идиот такъв! — сопна се силацианецът.
Аларон разсея светлината, при което Ким се зададе раздразнено с думите:
— Ей, кой изгаси светлината?
Аларон извъртя очи с досада и запали свещите с демонстративен жест.
Рамон сбърчи нос:
— В името на Сол и Луна, как смърди тук!
Аларон се намръщи:
— А защо не пробваш да поживееш тук — изсъска той и вдигна поглед към Ким, която слезе по стълбите и се огледа отегчено. — Колко време мина вече? Колко седмици?
— Не ставай глупав, Аларон, минали са само няколко дни — а и не е като да си затворен в клетка — тя подръпна Рамон за ръкава и двамата се размърдаха виновно. — Ам, трябва да ти кажем нещо.
— Какво? — попита той подозрително, а приятелите му си размениха смутени погледи. — Какво?
Ким пристъпи напред.
— Ами, ние такова… трябваше да кажем на някого за малкия ни проблем…